„Дошло е младо даскалче да учи млади момчета...” – така пеели котленските моми, когато в будното планинско градче Котел и околните селища се разнесла славата на младия учител Сава Доброплодни. Той пристига там през лятото на 1842…
Душевно стар съм аз. И жребий черен над мен тежи. И мрачен сън, кошмар над мен разперен, гръдта души. Макар и млад — с предчувствия ужасни! Не знам покой… Спаси ме ти от призраци неясни, другарю мой!…
„Виждах го по „Руски”, когато си отиваше вкъщи. Живееше в така наречения „професорски квартал”, отвъд Орлов мост. Малко прегърбен, винаги добре облечен, много чист. Той обичаше тая спретнатост и чистота, това личи и в отношението му към…
Боли ме, че все още даваме много на некадърни синчета, само заради заслугите на бащите им. Моето откровение е, че не мога да се преустроя така бързо, както за много хора чувам, че са преустроени вече. Сънищата,…
За него изкуството на художественото слово е върховна изповед на артиста-гражданин, чрез която той разкрива не само образи, характери и идеи, но и своето лично отношение към проблемите на времето, в което живее. Тази изповед придобива своето…
„Той набира телефона. От другата страна: „Кажете, моля". Мъжът: „Здравейте, мога ли да говоря с..." Прекъсват го: „Ама Вие не сте ли актьорът..." Опитва се да си спомни името. Мъжът бързо ѝ помага: „Да, аз съм Васил…
„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната…
„За нашето поколение той беше удивителен пример за жизненост – споделя изкуствоведът и театрален критик Севелина Гьорова. – Ние гледахме как той идва в театъра, как енергично се изкачва по стълбите с бастунчето отзад, как приветливо отговаря…
Той притежава културата на своето време. Културата на индивида. Културата на духа. Широтата и богатството му прескачат рубикона на дежурното и евтино житейско и сценично присъствие и се извисяват до неповторими висини. Той хипнотизира, защото самият е…
„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност. Над 5 десетилетия от живота…