Павел Васев
Кадър от филма „17 мига от пролетта на Павел Васев“

„От дете бях опиянен от работата в сферата на културата. Това усещане никога не ме е напускало. Не помня да съм мечтал да бъда ватман или лекар, или пожарникар. Винаги съм знаел, че най-интересното място е зад кулисите.“*

Павел Васев (15 април 1951 – 8 ноември 2019) е сред българските личности, чието присъствие и индивидуализъм допринасят съществено за развитието на българската театрална и филмова култура. Той е режисьор, сценарист, оператор и продуцент. През 1980 година застава зад камерата на снимачната площадка на документалния филм за Хенри Мур – един от най-известните скулптори на XX век. Директор е на Народния (2009 – 2015) и Сатиричния театър (2005 – 2008), председател на Съюза на българските филмови дейци, както и ръководител на Българския културен институт в Москва.

В интервю за Националното радио Павел Васев разказва за откриването на Народния театър, за пожара през 1923-та и за неговото възстановяване. Запис от 2012 година:

Баща му е дипломат и от ранна възраст малкият Павел пътува из света. „Това, което наследих от родителите си, е особеният космополитизъм – споделя той. –  Което обаче не означава да се намираш в Ню Йорк и да не ти прави впечатление. А да цениш село Равна, родното място на майка ми, или село Брусен така, както цениш София, Париж, Берлин.. И да можеш да се радваш на всяко от тези места с толкова любов, с колкото си надарен.“

Детството и юношеството, а и зрелият период на Павел Васев преминават като едно околосветско пътешествие. Смята, че в това отношение е много разглезен от съдбата. Годините извън България обаче задействат още по-голямата му любов към родината и казва, че за него нашата земя е несравнима.

През 1969 завършва средно си образование в бивша Югославия. Учи във Филмовата академия в Белград, а през 1973-та завършва театрална режисура във ВИТИЗ при известният режисьор Христо Христов. От него възприема и професионалната формула – ако ще си директор, то кани най-добрите, защото, когато ръководителят работи със специалисти, от него зависи „страшно малко“.

Павел Васев е автор на документални филми, а през 90-те е от успешните филмови продуценти у нас. Сред продукциите му са „Гори, гори огънче“, „Животоописание“, „Писма от долната земя“, „Василики“ и др. Години наред се занимава с изследвания върху руската история, литература, музика, театър и философия. Тази любов му е наследствена: майка му притежава огромна библиотека с руски произведения. Прохождайки в българския език, Павел Васев едновременно се учи да говори и чете на руски. Дори прякорът му във ВИТИЗ е Панаев, на руския литературен критик Иван Панаев.

Работи с едни от най-видните кинорежисьори, сред които Оскар Кристанов, Невена Тошева, Христо Ковачев, Юлий Стоянов, Васил Живков, Георги Стоев-Джеки, Николай Волев. „Появиха се много документални филми, които създадоха едно разбиране, че държавата и хората в нея не са лесни за пречупване“ – спомня си Васев. Според него това е жанрът, който в годините на цензура произвежда по-качествени продукции, защото „добрите режисьори документалисти не се криеха зад нищо, правеха това, което им хрумне“. А държавата от своя страна не ги спира, защото филмът им така или иначе няма да бъде прожектиран във всички кинотеатри и ще достигне до максимум петхилядна аудитория.

Роден е в къща на улица „Раковски“, в отсечката между „Граф Игнатиев“ и „Стефан Караджа“, в чийто заден двор днес се издига сградата на Сатиричния театър. През 2007 година, когато театърът чества своята 50-годишнина, Павел Васев в качеството си на директор говори за развитието на тази важна културна институция:

„Най-сложният въпрос на битието: „Как да живеем?“ се задава от драматурзите и режисьорите. Артистите играят отговора на този въпрос или играят невъзможността да се намери такъв отговор. Затова театърът наистина е магазин за щастие или място, където може да намерим и щастливи хора“ – казва Павел Васев. Неговата житейска и професионална натура отразява дефиницията на Бродски за изкуството – че смисъл има само тогава, когато съумеем да превърнем естетиката в етика.

По тази публикация работи Анна Капитанова

*Използвани са цитати от „17 мига от пролетта на Павел Васев“ (2015) от поредицата „Умно село“ на БНТ, автор и продуцент Антоанета Бачурова, режисьор Владимир Люцканов.