Олга Кирчева (1903 – 1978) е българска артистка и сценарист, преподавател по художествено слово във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), преводач и публицист. Дъщеря е на големите артисти Атанас Кирчев и Елена Снежина, които са едни от основателите на Народния театър. Завършва театрално изкуство във Виена, а от 1925 година е приета за стажант в Народния театър в школата на Николай Масалитинов, изградена върху системата на Константин Станиславски.
В продължение на петнайсет години Олга Кирчева получава само малки и незначителни роли с по няколко реплики. Едва през 1940 година, благодарение на сериозната намеса на Николай Лилиев, (по това време драматург на Народния театър), Олга изиграва ролята на възрастната сеньора Фрола в пиесата на Луиджи Пирандело „Всеки си има мнение“. Това е първият ѝ истински успех и сякаш едва след това режисьорите започват да я забелязват. Към началото на кариерата си се връща самата Олга Кирчева в запис от 1957 година, съхранен в Златния фонд на БНР. Говори с любов за своите родители и първи учители, за актьорската професия и театъра, който определя като „изкуство на човешката мисъл“.
Следват ролите на Чио в „Златният кинжал“ от П. Апел, госпожа Уорън в „Професията на госпожа Уорън“ от Бърнард Шоу, Мария в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, фрау Милх в „Под златния орел“ на Ярослав Галан … Олга Кирчева пресъздава образа на майка в различни творби, като огромен успех имат героините ѝ Филумена Мартурано в комедията на италианския режисьор и драматург Едуардо де Филипо, старата Нискавуори от „Жените от Нискавуори“ на финландската писателка Хела Вуолийоки, майка Кураж в „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт.
В ролята на майка Кураж в пиесата „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт:
Монолог на Филумена Мартурано от едноименната комедия, на която Олга Кирчева е и постановчик, запис 1959 година:
„В театъра Олга Кирчева вървеше по свой, труден път, без да използва покровителството на родителите си. В младостта си тя не успяваше да получи мечтаните роли. Изяви се с пълна сила по-късно, в ролите на зрели жени. Но никога не се отчайваше, не губеше силата на волята си и желанието за работа. Като творец тя притежава качества, които рядко се срещат. Неуморим интелект, който се стреми да проникне в дълбочината на нещата и следва най-трудните пътища на истината. Когато работи над роля, Олга вниква задълбочено в текста, анализира го до детайли, търси допълнителна литература, сравнява преводи. Иска сама да стигне до същността на образа, до подтекста, който той носи. Упоритост и дълбочина… В период на работа е много интересно да бъдеш с нея – всяка нейна реплика поражда размисъл, от разсъжденията ѝ, от находките на въображението ѝ се чувстваш обогатен“, споделя Ирина Тасева.
Периодът между 1950 и 1962 година е най-активният и успешен в кариерата на актрисата. Освен ролите на сцена, та участва в радио постановки в двайсетина телевизионни спектакъла, с които също печели възхищението и любовта на публиката.
„Когато един актьор притежава богат глас, звучащ чрез безупречна техника и говорна култура, очи, които умеят да изразят всички възможни човешки усещания, ръце, които на моменти стават по-изразителни от самото слово, тяло, което е превърнато в средство, чрез което се изразяват душевно и физическо състояние, то тогава за такъв актьор се казва, че той е театър от главата до петите. И аз мисля, че най-яркият пример за едно такова съчетание е актрисата Олга Кирчева“, казва за нея актрисата Славка Славова.
През 2008 година на българския книжен пазар се появява автобиографичната книга на Олга Кирчева. Тя е озаглавена „В името на театъра. Дневник“ и разказва историята на родното театрално изкуство от втората половина на XX век. В нея актрисата споделя мисли за актьорското майсторство, режисурата, магията на сцената и изграждането на ролите си.
По публикацията работиха Марина Бекриева и Меглена Димитрова