„Ние, немците, сме страшно силни, стане ли дума да се изтърпява скука, а и закалката ни срещу отсъстващото чувство за хумор е изключителна. От особена полза за немския театър естествено е съществуващият безспорен усет за всичко посредствено. Театърът е предприятие, което продава вечерно забавление. А всъщност от това положение никой у нас не е доволен.“

В тези размисли на младия театрален критик Бертолт Брехт върху застоя в немската драматургия след края на Първата световна война откриваме не само погледа на теоретика на изкуството. В своите аналитични студии той доразвива драматургичния си талант, в един непрекъсваем разговор за театъра с неговата публика —„самият аз предприех немалко опити да включа в полезрението на театъра съвременния свят, съвременния съвместен живот на хората.“

Ние и театърът на ХХ век

Театърът с нарушена традиционна структура на пиесата, интелектуално ангажирана публика, която е част от процесите, причините и смисъла, които пораждат сценичния разказ — това е театърът на Бертолт Брехт — диалектическо мислене на творец, призвано да съдейства за преобразуването на света. Той използва всички театрални средства, за да постигне своята свръхзадача — да промени „естествения ред на нещата“, тази уродлива действителност.

„Наивно е да искаме от Брехт безпристрастие и пълна достоверност на историческите детайли. Брехт е премного съвременен, за да може да се отдава на безпристрастни исторически съзерцания. Той сваляше от поставката бронзовите фигури на древния Рим, разглобяваше ги, за да ни открие скрития в тях механизъм, който доведе до чудовищните изстъпления на фюрерите в ХХ век.“ Думите на литературния критик Минко Николов („Брехт. Литературен портрет“), който е един от изследователите на творчеството на Бертолт Брехт, разкриват позицията на твореца, който руши сценичните фасади и помпозност, като ги назовава „кулинарно изкуство“, „произведение на вкусовата промишленост“ и гипсов стил в театъра“.

Пред очите на едва 20-годишния син на заможния ф