Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих…
„Той набира телефона. От другата страна: „Кажете, моля". Мъжът: „Здравейте, мога ли да говоря с..." Прекъсват го: „Ама Вие не сте ли актьорът..." Опитва се да си спомни името. Мъжът бързо ѝ помага: „Да, аз съм Васил…
„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната…
„За нашето поколение той беше удивителен пример за жизненост – споделя изкуствоведът и театрален критик Севелина Гьорова. – Ние гледахме как той идва в театъра, как енергично се изкачва по стълбите с бастунчето отзад, как приветливо отговаря…
Пустинята в Тунис, Мексиканските пирамиди, „Големият каньон“ в Аризона, Венецианските канали, нашите Побити камъни, Белоградчишките скали, къщи, комини и още много други сюжети намират творческо отражение в платната на Никола Манев. „И всичко това го взимам от…
Тя е многолик творец, опазил през дългия си плодотворен път в изкуството своето дълбоко социално чувство и обичта си към хората. Мара Цончева (24 август 1910 – 15 декември 1989) е художник, педагог, живописец и изкуствовед. Родена…
„Как съм станал писател, това не мога да кажа. Нито в детските, нито в юношеските си години съм допускал, че може да се случи. Писателят за младежите от моето поколение, макар и вече начеващи поети и белетристи,…
Той притежава културата на своето време. Културата на индивида. Културата на духа. Широтата и богатството му прескачат рубикона на дежурното и евтино житейско и сценично присъствие и се извисяват до неповторими висини. Той хипнотизира, защото самият е…
„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност. Над 5 десетилетия от живота…
„Аз бързах талантливо да живея...” – е внезапно изтръгнало се признание от поет, разбрал много рано цената на времето и затова оставил „в истинския образ на нещата” много повече от „два-три лични щриха”. Неговата поезия е една…