Във кръвта удрят залпове огнени, пролетта се отеква с любов – като птици от огън подгонени стиховете ми стават на зов! Така Николай Хрелков определя своята поезия, завладяла читалищните сцени и клубните подиуми през 30-те години на…
„Поетът на прага на смъртта изпраща на хората своето послание за любов и дружба помежду им, своя тъжен размисъл за смисъла на човешкия живот на тая земя. Вапцаров откри за нас нови пътища към сърцата на хората…
Ти сън ли си? Или те има? Или си утринна звезда далечна, но със близко име, която свети без следа… Каква невеста си била ти, мамо… Любов – магическа реалност, неоскърбени светове, в които жадно и нормално…
За карикатуриста Илия Бешков казва, „че е като ловджийско куче. Попаднал на следата на смешното, грозното, печалното, той изразходва всичките си сили, дори живота си, за да го улови.” „Карикатурата е изцяло в защита на красотата”, продължава…
„Аз съм щастлив човек. Целият ми живот беше кино. Една километрична лента, в която хубавото беше повече от лошото, а смехът превъзхождаше тъгата“– е житейската равносметка на кинооператора Димо Коларов. Той е човекът, който малцина на улицата…
Творец с неподправен почерк, завещал на българското изкуство монументална живопис, стенописи, декоративни пана и мозайки. Артистичният облик на Пловдив не би имал тази историческа стойност без изображенията, сътворени от Йоан Левиев върху редица фасади и вътрешни стени…
„Геният идва на земята, казва Пейо Яворов, със своята мисия в едно уречено време, аз вярвам в гения на човешкия дух. Той идва да изпълни една висока мисия, изгаря, за да я освети, и си отива от…
„Той никога не се стараеше да се изтъкне, но работеше спокойно в съответствие е повелята на своя гений и се стремеше да бъде в хармония е това, което го обкръжава — снежните върхове на Хималаите, червената земя…
В центъра на Бургас има църква. На отсрещния ъгъл стоял стар дюкян. Над облите прозорци някога пишело: „Пекарна Мир”. Навярно има бургазлии, които още помнят старата фурна в града и малката енергична бабичка – собственичка на дюкяна…
Счита за първия си истински театрален успех ролята на Мишока Мики през 1940 година. Тогава е на 11 години. На сцената се появява едва 3-годишна, когато „играе“ ангелче в ръцете на своя баща. Остава вярна на театъра…