„Има такива хора. Раждат се усмихнати. С нея всичко изглеждаше лесно. Не се колебаеше. Взимаше бързо трудни решения. С татко ни работеха денонощно. Репетиции, представления, записи, снимки, турнета, рецитали.... Но въпреки умората, тя влизаше вкъщи усмихната. Смееше…
С неговите зайковци, лисани, мецани, кумчовълчовци и ежкобежковци израстват поколения български деца. През първата половина на XX век той илюстрира едни от най-четените приказки от българската класическа литература, сред които: „Косе Босе“, „Чик-Чирик“, „Патиланско царство“, „Ежко-Бежко“ (Ран…
Той свързва тридесет и пет години от живота си с българското театрално изкуство. Отдава му предано и от все сърце целия си богат талант, широки знания, най-скъпите си трепетни вълнения. За театроведа Любомир Тенев: „Николай Осипович Масалитинов…
„Добрият театър, изкуството правят хората по-добри, по-дълбоки, по-чувствителни. Неговата сила е днес, сега, тук. Всеки фалш, всяко притворство, неискреност и лошо кокетство са непростими. Непростима е и липсата на култура – и актьорска, и човешка, непростимо е…
Птици, клони, жени, слънца, гроздове, излъчващи такава хармония и светлина, че пред очите засиява и зазвучава музика. Приказка или реалност е това? И едното, и другото съчетава в себе си изкуството на художничката Мара Йосифова. Нейните гоблени…
„Нощ“ – авторско изпълнение на стихотворението, презапис от грамофонна плоча: Наричат го „последния гениален поет“, „Хамлет на ХХ век“, „руския Фауст“... Удивително е, че започва да пише стихове чак на 18 години – възраст, на която някои…
През 1994 година, когато от печат излиза втората книга на проф. Веселин Димитров „История на радиото в България“, той отбелязва в нея 100-годишнината от първия успешен опит на Гулиелмо Маркони през 1895 година да предаде сигнали чрез радиовълни…
„Първи септември 1949 година — пише в биографичната си книга „Притаени мигове, книга 1: Срещи“ Георги Йорданов — Топъл слънчев ден. В двора между четирите сгради на мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен се откриваше новата учебна…
„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“. Първородният син на учителите Мильо и Анастасия…
„По произход съм копривщенка и еленчанка. Майка ми е сродница на Пейо (Петко) Тодоров. И двата града са играли важна роля в Българското възраждане и в моя живот. Закачила съм шест години от миналия век и въпреки…