Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909) е роден в Охрид във време, когато българите на Балканите носят историческата отговорност да легитимират своята идентичност. От родния си град Шапкарев пише на Георги Сава Раковски през…
„Робърт Бърнс произхожда от фермерско семейство. Неговото детство и младостта му минават изцяло на фона на шотландския пейзаж: високи плата, блата и тресавища, самотни скали и едно бледосиньо небе със седефени облаци. В онази епоха образованието в…
„У Едгар По има една черта, която го отличава рязко от всички други писатели и е негова характерна особеност: това е силата на въображението. Не че той превъзхожда с въображението си останалите писатели, но в неговото въображение…
Александър Балабанов рецитира стихотворението си „Искри“: Това е единственият запис на гласа на професора, който се съхранява в архивите на Българското национално радио. В мемоарната си книга „И аз на тоя свят“ Александър Балабанов разказва, че създава…
Да играеш балет през 1927 година и то в малки градове като Пещера и Горна Оряховица, където неразбирането на това изкуство стига дотам, че мнозина се колебаят дали да заведат съпругите си на спектакъл – за това…
„Успехите на Софийската филхармония са успехи на първокласен симфоничен ансамбъл, с който биха се гордeли много страни” – казва германският диригент Херман Абендрот. Славното минало У нас развитието на музикалната култура в класиката започва в края на…
„Любов, пламък бял...“ – стихотворение от Тома Георге Майореску, в изпълнение на актрисата, запис 1977 година, Златен фонд на БНР. „Играя себе си ли? Възможно е. Аз винаги се мъча да пречупя материала. Затова никога не играя…
„Без пепел – пръст. Вали навън! А няма огън... И този дъжд един и същ вещай тревога. И ставаш ти, и ставам аз, денят догаря. И нямаш ти, и нямам аз за скръб олтари...” „Олтари”, Лора Каравелова…
„На един 15 септември, когато трябваше да се решава ще уча ли повече или ще си остана на село, аз си подкарах овцете на паша. Исках да уча гимназията, но казаха мойте родители, че нема средства. Щех…
В детската градина На всеки, който слуша, му дават жълта круша. И всеки вече слуша, за да получи круша. Но круша подир круша — дойдоха ни до гуша! И никой пак не слуша, макар че дават круша.…