Философ, психолог, историк, задълбочен познавач на съвременни и древни езици, включително и санскрит, преводач, поет, музикант – цигулар, пианист и композитор, художник, драматург, археолог, етнограф, нумизмат, педагог, деен общественик. Една енциклопедична личност с богата духовност, но и…
„Някъде в края на 1945 година нашият провинциален литературен кръжок беше посетен от Божидар Божилов. Той попадна сред нашата ентусиазирана среда и ний ловяхме всяка дума, излязла от устата му. Тъканта на поезията му беше ефирна, тънка…
„Небрежният ангел”* Константин Павлов, определян от мнозина като едно от уникалните явления в съвременната ни литература, е роден на 2 април 1933 година в „село Попово (после Витошко, преди – Чекало; в момента и отдавна – дъно…
„Ние, немците, сме страшно силни, стане ли дума да се изтърпява скука, а и закалката ни срещу отсъстващото чувство за хумор е изключителна. От особена полза за немския театър естествено е съществуващият безспорен усет за всичко посредствено.…
Хайнрих Бьол научава новината, че ще му бъде връчена наградата на Шведската кралска академия, когато е в гръцката столица Атина. „Неговата секретарка възторжено му съобщи добрата новина по телефона — спомня си издателят му д-р Райнхолд Невен…
През пролетта на 1719 година във Великобритания е публикуван приключенският роман „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо. Той придобива световна известност, а само седем години по-късно и неговият пародийно реалистичен антипод „Пътешествията на Гъливер“, който Джонатан Суифт пише…
Асен Разцветников (2 ноември 1897 – 30 юли 1951 ) е един от поетите в нашата литература със сложна жизнена и творческа съдба. Влязъл в българската лирика като един от „септемврийските поети“, неговият безспорен талант получава признание…
Майсторът на мостове Попитали веднъж едно югославско момиченце, ученичка в основното училище: – Знаеш ли кой е построил най-големия мост на Дрина? – Как да не знам – отвърнало то. – Иво Андрич! Това, казват, не е…
„За живота на Камен Зидаров не може да се разказва. Той изключва повествувателността. В него има нещо епико-драматично, което сякаш винаги е настояще и никога минало. За да бъде минало, то трябва да бъде отделено в съзерцание.…
„Никога не бях напущал родното си село. Когато сутринта влакът потегли, земята се раздвижи и малката гара, и липите, и бостаните останаха назад, аз се почувствувах като обрулен лист, откъснат от дървото и подгонен от вятъра. Тъй…