Соната за обой и чембало №1 в до минор от Георг Фридрих Хендел, изпълняват Трифон Силяновски (чембало) и Георги Теодосиев (обой), запис 1958 година, Златен фонд на БНР.

Между „господин“ и „другар“ той подава ръка при запознанство с простото „Фончо“. Някак винаги извън политическите пристрастия на времето си и толкова вдаден в него с общочовешката си позиция и интелект на ерудит в областта на правото, музиката, педагогиката, философията, естетиката, теологията. Зад  необременяващото с претенции „Фончо“ стои един човек, който е избрал да служи дори при невъзможни условия на Истината, една личност, жертва на политическо преследване, концентрационни лагери (1949-1951), изселвана и периодично захвърляна в затвора.

Трифон Силяновски (16 декември 1923 – 19 май 2005) е роден в София. В дома чести гости са видните духовни водители Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, Александър Балабанов и други. Самият той е наследник на изтъкнатия крушевски род Силяновски. Благодарение на прадядо му е построена главната църква в Крушево, а баща му – проф. Димитър Силяновски, е един от изтъкнатите наши прависти, специализирал в Германия и Австрия, с ярко присъствие в българското гражданско право, автор на учебници, декан на Юридическия факултет, а през 1944 година и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Трифон Силяновски учи във Виена история на изкуството и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер. Във Виенската консерватория, при големия немски пианист Вилхелм Кемпф, разкрива тайните на световната музика. Учи орган, блестящо владее старогръцки, латински, руски и немски език. Дипломира се в три специалности едновременно – право в Софийския университет, композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов в Музикалната академия.

През 1948-ма печели първия български конкурс за певци и инструменталисти. Следват негови записи на забележителни интерпретации на Бах и Бетовен за „Златния фонд“ на Радио София. Чувайки някои от тях, Дмитрий Шостакович възкликва: „Това е гений!“ Но стане ли въпрос за неговата личност изобщо, „за учението му, за близките му – с голямо неудобство, сякаш това бяха неща маловажни, едва ли не срамни“, той отговаря – „Аз съм обикновен човек, какво ми е необикновеното?“.

С идването на комунистическата власт прекарва три години в концлагерите „Куциян“, „Богданов дол“ и „Белене“, а творчеството му е забранено. Но той не спира своята работа, защото заниманието с музика е негово призвание, чрез което изграждайки духовните, запазва физическите си устои. В „Белене“ на амбалажна хартия пише някои от най-известните си музикални произведения. Освен че композира, Силяновски напълно безплатно обучава музиканти от никому неизвестни до светила, които не пропускат неговата консултация, преди да излязат на сцената. Следват други тежки години, в които лежи в Централния затвор, а по-късно е изселен във Враца. През 1954 година се завръща в София, но работа за него няма. За да може да се прехранва, започва като гробокопач на Централните гробища в столицата, работи в селското стопанство и дава частни уроци по латински и гръцки. Да просвири отново са му нужни цели две години, през които трудно успява да раздвижи пръстите си.

„Той даваше от себе си духовното, неговата същност” – спомен на Дора Василева, запис 2003 година, Златен фонд на БНР:

През 1959-а разрешават на композитора да работи като корепетитор в Софийската опера. Реакцията може би е провокирана от предшестваща среща в България между Дмитрий Шостакович и Трифон Силяновски, на която големият руски композитор възкликва: „Музиката ви е дълбока и логична. В нея няма евтини трикове.“ Това е висока оценка, която Силяновски получава за своята Втора симфония.

Не без сътресение преминават и следващите години, но все пак получава частична реабилитация. През 1973-та в Благоевград заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера, на която е музикален директор до 1982-ра Следва период на преподавателска дейност в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (1982-1991), където преподава четене на партитури и облигатно пиано, а през 1990 година води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание. В края на 80-те, след политическите промени, е избран за извънреден професор в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ и води майсторски класове по пиано.

Композиторът разказва за впечатлението си от Алексис Вайсенберг – френски пианист от българо-еврейски произход, запис 1998 година, Златен фонд на БНР:

Автор на 3 симфонии, 3 концерта за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър, на хорови опуси, камерни и солови пиеси, Трифон Силяновски създава и произведения тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Освен на музикални произведения той е автор на книги и студии. Има над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, история на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация, политология и др.

Свързан с културата на Германия и Австрия, в музикалното си творчество, Трифон Силяновски върви по стъпките на големите немски композитори. Интерпретационният му стил следва опита и традициите на немските пианисти Вилхелм Бакхаус и Вилхелм Кемпф.

Съзнал преходността на „другарю-господине“ Силяновски доказа, че изборът на Истината се отплаща, защото реката на времето рано или късно отмива тинята, колкото и да е наслоена, но под наноса винаги остават блестящите златни частици от богатството на земята и щастливи са тези, които са ги видели, докоснали или поне знаят за тях.
В началото на месец декември, по повод 100-годишнината от рождението на изтъкнатия композитор, пианист, юрист, философ и педагог, в Софийската опера и балет се откри зала на неговото име.

Хорал в си минор от Йохан Себастиан Бах, изпълнява Трифон Силяновски, запис 1954 година, Златен фонд на БНР: