Едва ли има музикант у нас, чието израстване в една или друга степен да не е свързано с Националната музикална академия – институт, който дава значим принос в изграждането на българската музикална култура. В началото на XX век за няколко десетилетия България успява да постигне професионалните художествени и педагогически модели на страни с вековни музикални традиции. За кратък период българските певци и инструменталисти, симфоничните, оперните, фолклорните и други състави извоюват достоен престиж както у нас, така и по света. Не може да не подчертаем, че високите постижения са резултат от дейността на десетките педагози, много от тях възпитаници на школата, посветили професионалните си амбиции и талант за възпитанието на българските музиканти.

В деня, когато Музикалната академия, чества своята годишнина – 13-и март, рождената дата на големия Панчо Владигеров, ви припомняме някои бележити преподаватели – стълбове на българската музикална традиция. Невъзможно е да се изброят имената на всички, които повече от век изграждат и утвърждават Академията като най-авторитетната висша музикална школа в България.

Историята на професионалното музикално образование у нас датира от 1904 г., когато в София се открива първото частно музикално училище, което през 1912 г. е одържавено. Няколко години по-късно нарасналите нужди от квалифицирани изпълнителски кадри и учители по пеене налагат разширяването на започналата музикална дейност. С царски указ от 1921 г. съществуващото музикално училище е преобразувано във висше с два отдела – среден и висш. Още през есента на същата година Държавната музикална академия започва редовни учебни занятия с 50 обучаващи се. Три години по-късно техният брой нараства до 185. В изказване от 1971 г. по повод 50-годишнината на Академията тогавашният ректор Александър Нейнски говори за първите градивни стъпки на висшето училище:

С всяка изминала година дейността на Академията се разширява и тя печели широко обществено признание. Сред първите преподаватели, които въпреки възможностите си за кариера в чужбина, се завръщат в България, за да дадат своя принос за развитието на родното изкуство, може да отличим:

Иван Вульпе – един от основоположниците на българското оперно дело 
Акад. Андрей Стоянов и неговият неотлъчен спътник в живота – пианото
Панчо Владигеров: Музиката е най-могъщото пропагандно средство на хуманността 
„Българският славей“ Христина Морфова 
Недялка Симеонова – жената, която прослави България още като дете
Проф. Владимир Аврамов: Камерната музика е смисълът на живота ми 
Анна Тодорова – феноменален мецосопран, неповторимо художествено явление

В центъра на художествено-педагогическата дейност стоят шедьоврите на световната класика, но въпрос от съществено значение е и изучаването на родното музикално творчество. Още в края на първата учебна година ръководството на Академията отправя апел към българските композитори: да изпращат в академичната библиотека своите произведения, които ще се изпълняват на публични концерти. Така още в самото начало Академията си поставя три основни задачи – да подготвя млади музиканти на високо професионално ниво, да насърчава развитието на българското композиторско дело и не на последно място – да популяризира музикалното изкуство чрез концертни прояви на своите възпитаници и преподаватели. Тези обстоятелства обуславят създаването през 1928 г. на Академичен симфоничен оркестър с диригент Саша Попов. Съставен от най-добрите педагози и ученици, оркестърът става ревностен разпространител на световната музикална класика и на родното симфонично творчество.

Саша Попов – виртуоз на струните и палката
Любомир Пипков: Искам да правя това, което бие в кръвта ми
Маестро Големинов – световна музика с корени на български чернозем 

През 1934 г. започва да излиза списание „Академичен симфоничен оркестър“. На неговите страници, освен важни музикално-исторически и теоретични въпроси, се водят и широки дискусии по въпросите на националния стил в българското музикално творчество. От 1954 г. по силата на указ на Президиума на Народното събрание Държавната музикална академия е преструктурирана в три факултета: Теоретико‐композиторски и диригентски, Инструментален и Вокален факултет. По-късно Академията е преименувана на Българска държавна консерватория и е единственото висше училище за професионални музиканти в България, което включва пълния спектър на музикално-теоретичните и изпълнителски специалности.

Когато музиката е в сърцето – 100 години от рождението на проф. Сава Димитров 
Константин Кугийски – значим артист в света на камерната музика
Димитър Сагаев: Търсил съм себе си, без да подражавам
Музикалните размисли на Петър Христосков
Проф. Георги Бадев: Въодушевлението на публиката е най-голямата награда на артиста
Проф. Димитър Тъпков – един призван музикант 
Песните на един живот – 115 г. от рождението на проф. Георги Димитров
Проф. Бенцион Елиезер: Музиката е моето чувство към света
Витален дух и оригинален талант – 80 години от рождението на композитора Стефан Икономов
Лазар Николов: Моето творчество доказва, че в България може да се учи и твори 

За целите на хоровото и оркестровото дирижиране през 1955 г. се създават постоянни хор и симфоничен оркестър към Академията. Във Вокалния факултет се изгражда Оперно студио, базирано на някогашното Оперно училище, както и учебен Оперен театър. През годините материална база се подобрява и разширява в отговор на най-високите изисквания на световното музикално изкуство. И в миналото, и днес възпитаниците на Музикалната академия се радват на успешна кариера у нас и в чужбина, носители са на престижни международни награди и „проводници“ на художествените постижения на българската музикална школа. Един от бащите на тази школа е композиторът Панчо Владигеров. В чест на неговото необятно творчество и педагогическо майсторство през 1995 г. е решено Академията да носи неговото име.

Георги Кордов: В естрадата не се влиза през много врати 
Петко Радев: Имах шанс в живота, желание за работа, упоритост и това оправдава всичко постигнато
Георги Робев – роден за музиката, израснал с нея и останал в историята ѝ
Трифон Силяновски – един „обикновен човек“
Проф. Юлия Ценова: Моите произведения са различни цветове и нюанси на един духовен калейдоскоп 
Методи Матакиев – диригентът, на когото не беше трудно да овладее сцената
Борис Карадимчев: Хармонията на тоновете е хармония на живота 
Павел Герджиков – явление в музикалното ни битие

На сайта на Архивен фонд на БНР в категория Музика редовно представяме личности, чиято съдба – професионална и житейска, е неразривно свързана с историята на Музикалната академия.

По тази публикация работи Анна Капитанова