Георги Кордовличен архив Георги Кордов

„Нека песента тръгне по света и на всеки звезда отреди.“ Така завършва „Всяка обич е песен“ по стихове на Богомил Гудев, една от любимите на Георги Кордов, музикант от поколението, оформило облика на българската забавна музика през 60-те години на миналия век.

Роденият в Хасково Георги Кордов (25 юли 1934 – 16 януари 2006) завършва Музикалната академия през 1956 г. Още като студент дебютира на професионалната сцена. През 1954 г. в зала „България“ се провежда първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство, на което авторитетно жури, оглавявано от проф. Георги Златев-Черкин, излъчва Георги Кордов за лауреат.

За първи път в звукозаписното студио на Радио София влиза през далечната 1947 г. Тогава 13-годишният ученик записва три песни, сред тях и известната навремето „Ратайче“, с която печели награда за отлична интерпретация на Първия световен младежки фестивал в Прага. Всъщност Георги Кордов би могъл да бъде и един от добрите ни оперни певци, тъй като специалностите, с които се дипломира са класическо пеене и дирижиране. По разпределение е трябвало да замине за Старозагорската опера като лиричен баритон. „Така и не заминах обаче за провинцията, защото се ожених за моята любима Душка, която е от София“, спомня си Кордов. Веднага след това се явява на конкурс в Радио София и е ангажиран за солист в съществуващия тогава ансамбъл за песни. В професионалната му кариера влизат и изявите му във вокалния квинтет „Приятели на песента“ (1960 – 1964), в Ансамбъла към Българската народна армия (1963 – 1975), квинтет „Мелоди“ и