„Цялото ѝ същество излъчваше светлина, светеха дълбоките ѝ сини очи, светеше като ореол копринената ѝ коса, бодрата стъпка, звънтеше неповторимият звук на нейния глас, жестът на красивата ѝ ръка – цялата ѝ външност говореше за вътрешната ѝ хармония и благородство. Елена Снежина не обичаше големите думи и театралните пози. Животът и театърът бяха за нея една и съща истина, в която се осъществяваше призванието ѝ на жена.“ Образът на известната българска театрална актриса оживява отново чрез сърдечните думи на дъщеря ѝ Олга Кирчева.
Елена Янкова Кирчева е родена на 14 март 1881 година в Карлово. От малка помага на овдовялата си майка за отглеждането на по-малките деца. Завършва Пловдивската девическа гимназия и става учителка в софийските села Вакарел и Връбница. Театралното изкуство се разкрива пред нея благодарение на един от първите радетели и основоположници на професионалния български театър, вуйчо ѝ Иван Попов, който я водел на театър всяка събота и неделя. През 1901 година, след представление на трупата „Сълза и смях“, Елена се запознава с Атанас Кирчев – актьор, завършил Петербургската императорска школа за драматично изкуство. От любовта им се ражда бъдещата голяма театрална актриса Олга Кирчева. Той измисля и артистичния псевдоним на Елена – Снежина, с който тя става популярна на театралната сцена.
По настояване на съпруга си през 1904 година Елена Снежина заминава да учи театрално майсторство в школата на Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко към Московския художествен театър. Там се сближава със съпругата на Антон Павлович Чехов, актрисата Олга Книпер, с която играят едни и същи роли. Завършва блестящо школата и е поканена да остане в Московския художествен театър. Предложение, което тя отклонява, за да се завърне при семейството си в България, където се присъединява към „Свободния театър“, основан наскоро от актьори, напуснали трупата на Народния театър.
Година по-късно е завършена и сградата на Народния театър, а за негов артистичен директор е назначен големият чешки актьор и режисьор Йозеф Шмаха. Той убеждава талантливите отцепници – Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, Адриана Будевска, Атанас Кирчев, да се върнат. Заедно с тях, след конкурс, е приета и Елена Снежина. В Народния театър тя играе предимно ролите на благородните дами и кокетките. Снима се и в един от първите български филми „Дяволът в София“ на режисьора Васил Гендов. Заедно със Сава Огнянов ръководят драматическа школа за млади артисти, в която се обучават много бъдещи театрални и филмови актьори.
На 2 януари 1930 година в Народния театър се играе юбилейното представление на Елена Снежина „Ветрилото на лейди Уиндърмир“ от Оскар Уайлд. За 25 години на сцената голямата актриса е изиграла 200 главни роли и десетки, но запомнящи се второстепенни. В юбилейния лист писателката Анна Каменова ѝ посвещава есето „Жената на 20 години“. „Тя учеше ролите си със същата лекота и изящество, с които плетеше покривката или садеше цветята в градината“, разказва за живота ѝ на сцената дъщеря ѝ Олга Кирчева. Записът от 1966 година е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.
За своите нови роли Елена Снежина се подготвя до най-дребните подробности, независимо от това колко големи или малки са те. Изучава основно автора, както и всичко, което може да се прочете от него и за епохата или страната, в която е живял. Изграждането на сценичния образ включва и издирването на оригинала на пиесата, който тя прочита, за да открие не само какво е искал да каже чрез него авторът, но и за да проумее какво се стреми да внуши с творбата си драматургът.
„В своето ново амплоа на възрастна жена в българските пиеси тя играеше с радост и готовност да помогне за развитието на българската драматургия“, допълва сценичните ѝ превъплъщения нейната близка приятелка на сцената и в живота актрисата Ирина Тасева. Запис от предаването „Календар на изкуството“ по БНР, посветено на 95-годишнината на Елена Снежина.
„Домът на Снежина беше чист и лъчезарен, като самата нея. В него имаше атмосфера на театър и изкуство. Високите скъпи вази, подарени на Снежина за юбилея ѝ, бяха винаги пълни с цветя“, допълва благородния образ на Елена Снежина Ирина Тасева.
„Артистът носи на сцената новия човек, към който всички се стремим, но когото мъчно осъществяваме в живота си. И ето че се спуска завесата. И заедно с последното представление в живота на артиста умира и неговото изкуство. Настоящето става веднага минало и изчезва в бъдещето. И само някъде, в някоя страница на театралната история остава едно име – Елена Снежина, което е било пълно със съдържанието на един човешки живот, което днес няма съдържание. И когато остаря, старостта на сцената беше естественият край на нейния живот“, изказва своите думи на почит към паметта на майка си Олга Кирчева, в интервю за БНР през 1966 година.