Бедност и приключения, борба с непреодолимата сила на природата, съчетана с романтизма на суровата школа за мъжество и оцеляване са описани в разказите и романите на един от класиците на американската литература на XX век. Популярен сред движението на зелените, с ясна лява философия и противоречиви възгледи за превъзходството на белите хора и социалния дарвинизъм, които от друга страна го поставят сред ултрадесните консерватори. Надарен от щедрата ръка на живота с бурна биография, младият златотърсач открива своето най-голямо приключение — литературата. Това е историята на забележителния Джек Лондон, разказана и описана от самия писател на целия свят.
Роден с името Джон Грифит Чейни в Сан Франциско, Джек Лондон е изоставен от баща си, пътуващия астролог — „професор“ Уилям Хенри Чейни и е отгледан в Оукланд от майка си Флора Уелман, която е учител по музика и спиритист и втория си баща Джон Лондон. Неговото фамилно име той приема за своя псевдоним, с който става световно известен писател. На десетгодишна възраст Джон е един от запалените читатели в библиотека на Оукланд — обществените библиотеки са неговите университети, в които той се среща с произведенията на класиците на европейската и руската литература.
„Аз, скитникът между звездите, пълнокръвният авантюрист, непрокопсаният Каин на вековете, войнственият свещенослужител от най-далечни времена, мечтателният поет на забравени векове, и до днес неотбелязан в историята на човечеството!“, Джек Лондон „Скитникът между звездите“.
Лондон има своите литературни идоли — Ръдиард Киплинг, Робърт Луис Стивънсън. Повлиян е силно и от теориите на Чарлз Дарвин, Карл Маркс и Фридрих Ницше, а в по-късните си години и от произведенията на Карл Густав Юнг. Неговото повествование въздейства значително върху писатели като Ърнест Хемингуей, Джак Керуак и Ъптън Синклер, смятан за негов литературен наследник. В разговор с ученици от Националната природо-математическа гимназия през 1981 година, писателят Павел Вежинов също откроява емоционалното влияние на Джек Лондон върху творчеството си.
Едва 13 годишен Джек Лондон започва да работи като често променя местоработата си. Така за кратко време се захваща с изтощителния труд на работник в консервна фабрика, незаконния риболов на стриди и участва в дейността на Калифорнийския риболовен патрул. Няколко години по-късно става част от екипажа на китоловна шхуна, с която ловуват тюлени край бреговете на Япония. След завръщането си в Оукланд Джек Лондон остава без работа и скоро след това започва неговият скитнически живот, заради който излежава и 30-дневна присъда. В разстояние на няколко години, докато завършва средното си образование и успява да започне следването си в Калифорнийския университет, животът му влиза в нормално, сякаш неприсъщо за него русло. Но принуден от безпаричие, което прекъсва обучението му в университета, отново да търси начин за сигурно препитание той се впуска в измамно-примамливото пътешествие на златотърсачите в Клондайк. И този път изборът му се оказва несполучлив — болен от скорбут, той прекарва зимата близо до Доусън сити. Там описва в бележника си този безценен житейски опит, който съвсем скоро ще се окаже истинската „златна мина“ на Джек Лондон.
Пише сонети, балади, шеги, анекдоти, приключенски истории или истории на ужасите, като постепенно увеличава продукцията си за малки вестници и списания. Оптимизмът и енергията, с които подготвя публикациите си, са подробно описани в автобиографичния му роман „Мартин Идън“. В рамките на две години историите за неговите приключения в Аляска започват да печелят признание сред масовата публика. Последната година от XIX век се оказва преломна в живота му, когато в „Междуконтиненталния месечник“ се появява неговият разказ „За онези, които са на път!“. След неговия успех разказите му се печатат в няколко авторитетни списания и предизвикват взрив от читателски възторг, а година по-късно авторитетното бостънско издателство „Хоутън Мифлин“ издава и „Синът на Вълка: Приказки от Далечния север“ — първата му книга, сборник с разкази. Следват много продуктивни години, в които излизат романизираните световноизвестни истории „Дивото зове“, „Белият зъб“ и „Сияйна зора“. „Да накладеш огън“ става един от най-известните му разкази, а „Жажда за живот“ разкрива дълбочината на неговите наблюдения и философски разсъждения върху ценността на живота и „кожената торбичка със златен прах“. Мъчителното пътуване на златотърсача през канадската тайга пресъздава в радиодраматизация актьора Николай Бинев. Записът от 1961 година е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.
В този период излизат и романите „Морският вълк“, в който се появява ницшеанският свръхчовек Хъмфри Ван Уейдън, който се бие с Вълка Ларсен и „Желязната пета“ — фантазия за бъдещето, като ужасяващо очакване на фашизма.
„А в нея наистина имаше романтика — в тая мъгла, разстлала се над въртящата се прашинка, наречена земя, като сива сянка, а хората, тия искрици светлина, обхванати от ненаситна жажда за дейност, препускат на своите коне, направени от дърво и стомана, право през самата сърцевина на тази тайна, да търсят слепешката път през невидимото, шумят и крещят самонадеяно, сърцата им тръпнат от неувереност и страх“, Джек Лондон, „Морският вълк“.
Джек Лондон се жени за Елизабет (Бес) Мадърн, от която има две дъщери — Бес и Джоан, но непрекъснатите скандали между съпругата му и майката му водят до логичния край на този брак. След три години Джек Лондон напуска първата си съпруга и двете им дъщери. Скоро след това отново се жени за Чармиън Китридж, с която заживяват в ранчо в Глен Елън, Калифорния. Чармиън е почитателка на спортни занимания на открито и е прототип на много от жените описани в следващите му книги. В „Малката стопанка на голямата къща“ тя е Паола, а в мемоара „Пътешествие със Снарк“ Джек Лондон описва пътешествието си с Чармиън през Тихия океан.
Дълговете, алкохолизмът, болестите и страхът да не загуби творчесткото си вдъхновение хвърлят сянка върху последните години на автора. Умира в ранчото си на 22 ноември 1916 година — официално от уремия.
„Джек Лондон никога не е бил оригинален мислител. Той буквално поглъщаше света, физически и интелектуално. Беше от тези писатели, които описват място и вплитат мечтите си в него, които откриват идея и оплитат своята психология около него. Той беше трудов литературен гений, който инстинктивно знаеше, че Литературата е щедър домакин, който винаги ще намери място за още един на своята маса“, пише за него Л.Е.Доктороу в „Ню Йорк Таймс“ през декември 1988 година.