Казва, че от малка искала да е актриса. „И как няма да мечтаеш за театър, когато за пръв път там ме заведе Кръстьо Сарафов.“ Израства на „най-чудната уличка“ – „Елин Пелин“ в столичния квартал Лозенец. Детството ѝ минава в игри в домовете на Олга Кирчева, Таня Масалитинова, Валери Петров, Коста Стоянов, Елин Пелин, Стоян Бъчваров, Парашкев Хаджиев, Кръстьо Сарафов, Констанца Кирова, Елена Снежина. „Всички живеехме в къщи, с дворове, с цветя, череши. Когато ние, децата, късахме цветя за празника на Кирил и Методий, се правеха, че не ни виждат. А Олга Кирчева, хем се криеше, хем ни подвикваше: „Не от големите карамфили, не са трайни. Късай от малките, те и ухаят.“

През целия си живот най-много цени в хората доброто око и доброто сърце. „И други неща са важни – честност, работливост, способности, талант. Но като че ли доброто око и сърце събират всичко.“

На театралната и филмова сцена

Домна Ганева (27 юни 1935 – 30 декември 2012) е родена в София. През 1958 година се дипломира във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) в класа на проф. Кръстьо Мирски. Същата година дебютира в киното във филма „Ребро адамово“. Играе за кратко на сцените на драматичните театри във Варна и Русе. От 1959 година, докато слиза от сцената през 1992-ра, е част от трупата на Младежкия театър в София, който днес носи името на съпруга ѝ, Николай Бинев.

„Орисана съм да играя баби – споделя актрисата. Още от студентските си години съм играла предимно майки и майка на майките. Ама така ми е тръгнало от първо отделение – първата ми роля беше една Баба Мравка.“ След завършването на ВИТИЗ тези роли сякаш стават нейно амплоа. „Едва в по-зряла възраст като че ли компенсирах с моноспектакъла „Мария“ на полския драматург Иридеуш Иредински и „Джин и медени питки“ на Нийл Саймън. Колкото и странно да звучи това са първите роли на по-млади жени, преливащи от жизненост, спонтанни, динамични, дискутиращи с любовта.“

Биографично за своя път в театъра и мечтите, запис от 1977 година:

В главната роля в пиесата „Мария“ от Иренеуш Иредински, режисьор Слави Шкаров, запис 1977 година:

Откъс от „Джин и медени питки“, заедно с Искра Радева, 1977 година:

„Можехме всичко – пеехме, танцувахме, бяхме добри драматични артисти – връща се носталгично в спомените си Домна в интервю от 2000 година. – Младежкият театър беше люлка на културата и изкуството – зрителите идваха тук от предучилищна възраст и израстваха до старини“.

В „Уста Кольо Фичето“, автор и режисьор Николай Люцканов, с участието и на Николай Бинев, запис 1977:

Творческата ѝ биография включва над 100 роли в театъра и киното. Сред тях са: Анна в „Юстинианова монета“ от Иван Радоев, Аманда в „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, Старата от „Любов необяснима“, Бабата от „Мотопедът“ на Недялко Йорданов, Великият инквизитор в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер.
Последната ѝ роля е на кралица Елинор в пиесата „Крал Джон“ от Фридрих Дюренмат. „В последното ми представление имаше съдбовна символика. Завърших кариерата си като кралица, посечена на дръвника. Слизането от сцената не ме нарани, понеже се разболях тежко. Така и не дочаках естествената си възраст за моите най-характерни роли.“

Домна Ганева участва в множество радио и телевизионни театри, както и аудио-драматизации на детски приказки. Има участия в близо 20 филма, сред които: „Привързаният балон“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Сиромашко лято“, „Вик за помощ“, „Патилата на Спас и Нели“ и „Без семейна прилика“.

*За рисковете и несигурността в професията и живота, запис 1988 година:

В запис по повод 60-годишнината ѝ през 1995 година, Домна Ганева с чувство за хумор си спомня за своя прякор – „костенурката“:

Ръка за ръка с Николай Бинев

С бъдещия си съпруг се запознава още в ученическите години, когато се конкурират в любителски театрални състави. „Той беше слаб, рус, красив и много проклет. Командваше и се разпореждаше с всички“, казва с усмивка актрисата. „Все разправях, че някой ден ще му хвърля един страхотен бой“. Още първата година във ВИТИЗ обаче двамата се влюбват, за да продължат заедно, ръка за ръка, както в живота, така и на сцената.

„Имаше една кратка раздяла между нас – той замина за Русе, аз – за Варна. Не издържах и му поисках ръката по телефона от Централна поща във Варна. Бях решила, че нарамвам тежък кръст и тръгвам към Голгота, защото беше много труден характер. Нищо подобно не се случи. Винаги сме били ръка за ръка. Тръгнахме с еднакъв старт. И двамата се променихме, аз бях по-практичната, на него давах възможност да лети. Той учеше езици, четеше повече. Аз търчах за всичко, майката се жертва за семейството. Никога не съм ревнувала, че той е по-големият, по-почитаният, повече игралият. Аз съм ревнувала Николай единствено за неговата свобода.“

За любовта и съпруга си Николай Бинев, запис 1988 година:

Десетки години талантливото семейство значи много за интелектуалната атмосфера в София, в българския театър. А вратите на техния дом на улица „Стефан Караджа“ в центъра на столицата са винаги широко отворени за многобройните им приятели и колеги. „Три поколения млади хора бяха все около нас“, казва Домна. „У нас се пееше много. Николай често затананика нещо и рече: „Кажи сега откъде е това.“ И аз, като не мога веднага да се сетя, се ядосвам. Аз също имам ухо, музикална съм, но той е закърмен с нея от дете. Домът ни никога не оставяше празен. Имаше много смях, игри, правехме си концерти. И много, много работехме.“

Освен успехите, които постигат в професията, свамата преминават и през житейски перипетии. Най-голямата драма е загубата на по-големия им син Боян, който умира вследствие на тежка мускулна дистрофия. Майка му така и не успява да се възстанови напълно, получава сърдечни пристъпи, дори изпада в клинична смърт. Утеха и за двамата остава другият им син Велизар, който наследява професията на своите именити родители.

Макар да няма ореола на големите звезди, Домна Ганева и приживе, и след смъртта си има нещо много трудно постижимо – тя е високо ценена от театралното съсловие.

Актрисата Слава Рачева споделя: „Тя беше светъл човек и всичките спомени за нея са светли. Така, както беше болна, никога не се оплакваше, винаги беше усмихната и казваше: „Нали знаеш, че съм раздала ключовете за моята къща, който иска, когато може, да дойде“.

Актьорът Георги Кадурин, един от многобройните приятели на семейството: „Доми – изключителна актриса – много голяма в театъра, но и в личния ми живот е голяма фигура. Какви вечери сме имали в тяхната къща, когато бяхме млади, когато и те бяха по-млади, и тя, и Николай, колко хора се събираха там, с колко съм се запознал… Това, което съм преживял там, и не само аз, спомени са за цял живот. Това си беше една допълнителна школа към това, как се държиш в света въобще.“

Режисьорът Стефан Стайчев: „Домна Ганева беше една кралица. Можеше да играе баба, можеше да играе любовница, можеше да играе майка, можеше да играе, в хубавия смисъл на думата го казвам, клюкарката съседка, но винаги беше с някакво вътрешно достойнство. Дори когато заболя и трябваше да превие, физически казано, гръбнака си, тя пак изглеждаше изправена, пак с непревит гръбнак.“

Режисьорът Бина Харалампиева: „Великолепна актриса. Те двамата с Николай приютиха, по театрално му, една огромна част от талантливите хора на театрална България. Това е изключителен принос на тези светли хора. Непрекъснато около тях имаше светлина.“