„Той живееше продължително време с творбата си и чак когато търсенията му се въплъщаваха в желаната форма и музиката зазвучаваше с необходимата образна сила, се отпускаше и смяташе за завършена творбата — пише доц. Люба Обретенова за живототворчеството на Светослав Обретенов — Всеки, който познава брат ми, знаеше, че той живееше особено, той просто непрекъснато гореше. Гореше и в изкуството, и в живота, в радостта и смеха, в мъката и отчаянието, на сцената и пред пианото. Колко време „Червените ескадрони на Смирненски „летяха“ в нашата стая, докато той пееше и свиреше едновременно, заразявайки присъстващите със своите живи емоции.“
Светослав Обретенов и неговият хор
Скоро след 9.IX.1944 година на Светослав Обретенов е възложена задачата да организира и ръководи Държавния смесен хор към Радио София. В следващите 11 години той ще е негов художествен ръководител и диригент. За първите дни на прослушване и репетиции в Радио София разказва една от избраните хористки Роза Миленкова:
Милка Димитрова допълва разказа за сформирането на Държавния радиохор:
„Едва бяха свършили трите тура на конкурса, на който Светослав Обретенов избра 40 души, едва ни беше прослушал най-старателно, един по един, по двама, на групи, за да направи по възможност най-спяти партии, и ние вече трябваше да напуснем репетиционната зала и да запеем. Времето беше бурно, революционно, пълно с възторг и ентусиазъм. Беше война! Тръгваха на фронта скъпите български синове — ние трябваше да ги изпратим с песен, да им вдъхнем вяра в победата. И набързо се пишеха песни. Ние сами си ги разписвахме, бързо ги разучавахме и запявахме.“
И отново по стихотворение на Христо Смирненски — „Приказка за стълбата“, Красимир Кюркчийски пише кантата, която е изпълнена от Софийската държавна филхармония (в състава на която вече влиза и БХК „Светослав Обретенов“) на Мартенските музикални дни през 1967 година под диригенството на Константин Илиев. Записът е съхранен в музикалния аудиоархив на Българското национално радио:
На среща с български композитори в София през 1958 година световноизвестният руски композитор Дмитрий Шостакович отбелязва: „Трябва да кажа, че огромно впечатление, огромно удоволствие ми направи изкуството на хоровата капела (говори за БХК „Светослав Обретенов“). Това е един прекрасен колектив, прекрасен, прекрасно пее. Пее големи, дълги композиции много добре. Много добре и съдържателно предава тяхното музикално съдържание, необикновена е чистотата на интонацията и както се казва държат, много добре държат строя. Считам, че това е признак на много голяма хорова култура в България“.
„Със създаването на хоровата капела се постигна една качествена разлика от любителските хорове, които не можеха да постигнат необходимата висота на изпълнение на класическите произведения“, казва композиторът Марин Големинов в интервю по повод 40-годишнина на БХК „Светослав Обретенов“ през 1984 година:
„Тогавашните млади музиканти на Държавната филхармония бяхме особено щастливи да слушаме един великолепен хор, който да музицира с нашия оркестър“, допълва и диригентът Добрин Петков:
Музиковедът Венелин Кръстев продължава разказа за ръководения от Светослав Обретенов смесен хор в книгата си „Профили“:
„Художникът Обретенов бе раздвоен между композитора и диригента. Единадесет години той оглавява създадената от него Българска хорова капела. Единадесет години, в които Обретенов извърши безшумен, но дълбок поврат в музикалното мислене на хоровите диригенти и в хоровата интерпретация. Новатор диригент и интерпретатор — такъв е другият Обретенов. Той е типичен случай на самороден талант на хормайстор. Никой не го е учил в Академията, ничие изкуство на български хормайстор не можеше да го удовлетвори, а и бележити майстори от чужбина не гостуваха в градовете на неговото учителстване. Практиката го научи на много неща. Началото е в слатинското читалище „Яворов“ в София, после в Синдикалния хор “Кавал“ и мъжкия „Сердика“… оттам в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив и Варна — навсякъде ученически хорове и ръководството на най- добрите градски колективи. Дирята е дълбока и трайна. Така че за бъдещия представителен национален смесен хор едва ли можеше да се намери по подходяща кандидатура“.
„Присъствувах на концерта на хора при Българското радио с възторг, незнаейки от какво да се възхищавам най-много — от чудната чистота на интонацията, лекотата и гъвкавостта на ритъма,нюансите от огромното форте до прозрачното пианисимо, най-после прекрасниявкус в изпълнението. Всеки автор ще бъде щастлив да бъде изпълняван от този хор, на който и аз самият дължа едно изпълнение на моя Унгарски псалом“, пише за ноемврийския концерт на капелата в Будапеща през 1948 година композиторът Золтан Кодай.
В Златния фонд на Българското национално радио е запазен един от последните записи, от 1954 година, на Държавния радиохор дирижиран от Светослав Обретенов с авторската му канта „Запей, наш бащин край“:
„Жизнена и завладяваща интерпретация на акапелни хорови и класически произведения“. С тези думи композиторът професор Георги Димитров описва завладяващия репертоар на хоровата капела през 1974 година:
Няколко години след смъртта на Светослав Обретенов младият и талантлив диригент Георги Робев поема хоровата капела, за да утвърди и развие репертоара на състава с крупни кантатно-ораториални творби, опери и православна музика. Заедно с него изкуството на Българската хорова капела става известно в в Европа, Азия и Америка. А, благодарение на записите му, спечелили много международни награди и издадени от най-големите звукозаписни фирми, следват и многото концерти и участия в най-престижните музикални фестивали по света. От юни 2015 година Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ е дирижиран от Славил Димитров.
За своята 80-годишна история Българската хорова капела „Светослав Обретенов” е носител на множество награди за високите си професионални постижения: „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, наградата „Кристална лира“ (2016) и престижното звание „Музикант на годината“ (2016), което се присъжда след гласуването на слушателите на Българското национално радио.