Красимир Кюркчийски

„Музика от извора, която никъде другаде не можеш да чуеш“ – това е сърцевината на съхранените автентични фолклорни мелодии в изпълнение на прочутия хор „Мистерията на българските гласове“, които световноизвестният композитор Красимир Кюркчийски обработва „хармонично, за да блесне още повече“. Песента, предавана от уста на уста и изпълнявана от певиците на Държавния ансамбъл за народни песни и танци към Българското национално радио (БНР), формира творческия му път – пътя на композитора, който продължава да „се държи с една ръка за народната музика“. В една от емблематичните за българския фолклор песни „Калиманку Денку”, записана през 1971 година, Красимир Кюркчийски дирижира Ансамбъла за народни песни на Българското радио.

Музиката на вековете

„Когато някой музиковед се опитва да подчертае голямата музикалност на някой изпълнител или композитор, обикновено казва за него, че е родѐн музикант“. С думите за уроците, които получава от живота и от музиката, започва интервюто си за Българското национално радио през 1984 година един от най-ярките съвременни български композитори.

Красимир Кюркчийски е роден на 22 юни 1936 година в Троян, където завършва гимназия. Подкрепата, която получава от своя баща и безкрайното богатство на музиката обаче продължават да го предизвикват и формират неговото желание да изучава академично това изкуство. В Българската държавна консерватория бъдещият композитор среща своя учител Панчо Владигеров. Музикалните критици определят двамата творци като пазители на „българския национален стил“.

„Докосването до този голям наш гений, до неговото творчество, което е пропито от аромата на нашата народна музика беше най-успешното начинание в моя живот дотогава“, обобщава Красимир Кюркчийски и продължава разказа за своя ментор.

„Музиката – всъщност това са изречения, музикални изречения. От моя професор Панчо Владигеров научих именно това чувство за мярка – колко човек трябва да каже в музиката си, как да го каже, за да бъде най-убедителен и същевременно с това да не доскучава.“

Струнният квартет, в третата част на който студентът по „Композиция“ разгръща фолклорната картина на песента „Грозданка“, му донася и първото международно признание – Голямата награда за най-добра композиция, създадена от чуждестранен творец на фестивала „Парижки музикални седмици” през 1966 година. „Разбрах, че съм на прав път, че във фолклора ни се крие невероятно интонационно богатство”, с вълнение си спомня Кюркчийски.

За откриването на „голямата си любов“ към българския автентичен фолклор и развитието на младия композитор съществена роля има и другият негов учител Филип Кутев. Съвместната им работа започва с нотиране на песенното богатство, което носят със себе си солистките на Ансамбъла за народни песни и танци на националното радио. В продължение на 10 години Кюркчийски записва, а след това и обработва познатите по цял свят и изпълнявани от националните ни фолклорни ансамбли песни „Дилмано, дилберо”, „Заблеяло агънце“, „Бре, Петрунко”, „Калиманку Денку”, „Месечинко, льо“, „Пиленце пее“, „Изповед“, както и много други.

Композиторът и мелодията

В този период записите на Филип Кутев, Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Люндев и други изявени български фолклористи попадат в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“ – плочи с обработки на автентични фолклорни изпълнения.

„Всичко, което българските композитори са обработили, е много впечатляващо. „Мистерията на българските гласове“ няма еквивалент, като ниво на акапелна формация сред западноевропейските хорове“, разказва Марсел Селие на срещата си с българските композитори през пролетта на 1990 година след получаването на наградата „Грами“. Френският продуцент описва и възторженото посрещане на Красимир Кюркчийски в Швейцария.

Освен световноизвестните обработки на народни песни Красимир Кюркчийски е автор на редица симфонични концерти, някои от които посвещава на големи български творци, като концертите за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“ и № 2 „На Милена Моллова“. Пише оркестрова музика за филмите „Свобода или смърт“, „Дърво без корен“. Създава музиката за оперите „Юла“ и „Наследството“, както и на балета „Козият рог“, който определя като голямо предизвикателство на прегледа “Нова българска музика – 83”.

Теодора Мусева си спомня думите на своя баща за музиката на Красимир Кюркчийски: „У дома музиката му се слушаше в упоение. Чувах, че бил най-талантливият по природа български композитор – бликащ, искрящ талант. Баща ми казваше, че да би бил сътворил единствено и само „Калиманку Денку“ – стига му за „галерията на безсмъртните“. Възхищаваха се от Концерта му за оркестър, от „епохотворния“ му Струнен квартет, от безбройните свръхталантливи авторски народни песни и преработки на автентичен фолклор. Радваха се на конгениалната му музика към сериала „Записки по българските въстания“ и на балета „Козият рог“. Добре, че Краси пишеше музиките за деветосептемврийските и първомайските манифестации, че ако не беше той – кой знае под какакъв съпровод щяхме да дефилираме с карамфили пред мавзолея на Димитров… Да, ама това някак изтощи невероятния му талант…“

За своя приятел, за взаимните им импровизации на пиано и орган, както и споделеното вдъхновение, говори и бащата, известният пианистТеодор Мусев, в запис от Златния фонд на БНР през 2004 година.

Вероятно това са част от причините, които определят решението на Красимир Кюркчийски да се оттегли в последните години на своя живот в габровското село Боженци. „Музиката, която пиша тук, създавам на спокойствие“, обобщава композиторът.

По тази публикация работи Милен Димитров