„Беше изключителен музикант, а звукът, който изваждаше от неговата дървена флейта беше необикновен. Дълбок, тембрист, чист. Фразирането му беше най-естественото нещо, което съм чувала. Както се говори на близък човек. Той казваше: „Когато допреш флейтата до устните…

Проф. Симеон Хаджикосев (7 март 1941 – 29 декември 2020) е личност твърде многостранна и същевременно безкрайно монолитна – авторитетен учен и университетски преподавател, проникновен изследовател и тълкувател на поетиката на западноевропейския модернизъм и българския символизъм, литературен…

„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност. Над 5 десетилетия от живота…

140 години от първото честване на Деня на храбростта и празника на Българската армия Празникът на Българската армия е един от най-старите в националния ни календар. Традицията на Гергьовден като воински празник датира още от първите следосвобожденски…

„Имаше нещо прекалено остро в проницателния му поглед, в тънките устни и в цялото изражение на лицето му, което още в първия миг респектираше. Дори неволно ти се искаше да отстъпиш крачка назад, ако се появи срещу…

Химните като символ на държавността се появяват най-късно, далеч след знамето и герба. Първите опити у нас да бъде написан национален химн датират непосредствено след Освобождението. „Шуми Марица“ се налага като такъв по силата на историческите обстоятелства, а…

В началото на февруари 1940 година английският печат разпространява следното официално съобщение на Би Би Си: „Оповестява се, че ще бъде открита служба на новини на български език от Радио Лондон, в сряда, 7-ми този месец. Тя…

„Той е може би единственият истински европеец в интелектуална София”, смята писателят Георги Марков. А поетесата Блага Димитрова споделя след неговата твърде ранна кончина: „Ние загубихме своите очи и уши”. Цветан Стоянов (28 януари 1930 – 3…

„Трагедията на съвременния човек и творец е, че той в пъстротата, в приетата фалшивост на сегашния живот, вечно ще се стреми към онова, което е изгубил, без да може достатъчно да го приближи. Това е "изгубеният рай"…

Програмата на радиото даже и през далечната 1937 г. се е отличавала със завидно разнообразие и политематичност. Седмичната радио-програма се е издавала в списание, което запалените радиослушатели са можели да закупят или да се абонират. Интересно е…