80 години от първото предаване на български език
В началото на февруари 1940 година английският печат разпространява следното официално съобщение на Би Би Си: „Оповестява се, че ще бъде открита служба на новини на български език от Радио Лондон, в сряда, 7-ми този месец. Тя ще се състои от 15-минутен осведомителен бюлетин, който ще се предава от 19 часа по Гринуич.“
Така на 7 февруари 1940 година започва 65-годишната история на предаванията на Би Би Си на български език.
Изумителната бързина, с която първите реакции достигат от България до Лондон красноречиво потвърждава слушателската „жажда“ за информация още преди първото „Тук е Радио Лондон“. Емисиите бързо се превръщат в най-надеждния източник на информация по време на Втората световна война. В началото те се подготвят и водят от двама души – Кинче Рийф и Нико Фино. Ето как след години Нико Фино обяснява своето виждане за ролята и значението на вършената от тях работа:
По време на Студената война новините, коментарите, анализите и предаванията на Би Би Си са източник на алтернативна информация. Това е най-дългият и без съмнение най-важният период в историята на Би Би Си на български. Време, през което предаванията на радиостанцията се радват на особено голям слушателски интерес. Те следват ясна редакционна политика на достоверност, дори когато са политически неудобни. Именно това превръща радиостанцията в символ на доверие и надежда за Източна Европа. Въпреки това, годините до 1989 година са и едни от най-трудните за журналистите в Буш Хаус. Желязната завеса спира не само свободното преминаване на хора, но и на информация. От април 1952 година в България започват да заглушават Би Би Си. Ваня Смит, редактор в Българската редакция си спомня как са били търсени начини да се преодолее този проблем:
Споразумението от Хелзинки от 1975 година налага известни ограничения върху заглушаването на западните радиостанции. Според писателя Марко Ганчев това е бил повратен момент в Студената война, а „радиостанции като Би Би Си бяха йерихонските тръби, които събориха крепостта на социализма“:
Най-ниската точка в отношенията на Би Би Си с българските власти настъпва през 1978 година. През януари и март британският посланик в София е викан във Външно министерство, за да му връчат остри протести срещу радиостанцията. През септември в Лондон е убит Георги Марков, журналист в българската редакция.
През годините в нея работят изявени личности като Петър Увалиев, който и след промените през 1989-а е популярен сред слушателите със своите петминутни есета:
В началото на 90-те години Би Би Си започва да излъчва в София 24-часова програма на английски и български език на честота 91 FM. Постепенно разширява териториален обхват чрез партньорство с около 30 български радиостанции за съвместна работа или ретранслиране на предаванията на Би Би Си на български език. Сред тях са БНР, „Дарик“ и „Нова Европа“. Открива свое кореспондентско бюро в София, както и търговско-информационен център – първият извън пределите на Великобитания.
През 2005 година ръководството на британската медия взема решение да затвори 10 езикови редакции, сред които и българската. Така програмата, която за много от българските си слушатели е прозорец към Запада през годините на Студената война и пръв учител по демокрация, става част от историята на една от най-авторитетните медийни корпорации в света.
За финал – чуйте една чудесна ретроспекция на музикалните сигнали на Би Би Си, направена по повод 50 години от откриването на българската секция през 1990 година: