„Беше изключителен музикант, а звукът, който изваждаше от неговата дървена флейта беше необикновен. Дълбок, тембрист, чист. Фразирането му беше най-естественото нещо, което съм чувала. Както се говори на близък човек. Той казваше: „Когато допреш флейтата до устните си, трябва да дишаш по същия начин, както когато говориш и дишаш, както когато вървиш и дишаш. Да бъде част от твоя дроб, сърце и мозък.“ И той така свиреше, така учеше и своите студенти.“ Това споделя проф. Лиляна Стефанова, която с признателност си спомня за своя чичо и един от учителите ѝ в Музикалната академия Никола Стефанов. В запис от 2006 година, част от Златния фонд на БНР, тя добавя щрихи към семейната история и разказва за деликатната помощ и съветите, които е получавала от него не само в студентските си години, но и през целия си живот.
Проф. Никола Стефанов (6 юни 1881 – 12 октомври 1971) – флейтист, камерен изпълнител и първи в България преподавател по дървени духови инструменти, има огромни заслуги за изграждането и развитието на флейтовата школа у нас.
Роден във Велико Търново той започва да свири от 6-годишна възраст, а първите му учители са флейтисти от Военната музика в града, където по-късно, по време на военната си служба, постъпва като доброволец. През тези няколко години, той подготвя солов репертоар за флейта и пиано, често участва в публични събития и концерти. Изучава самостоятелно учебниците по хармония на Чайковски и Корсаков. След 4-годишната си военна служба заминава да учи музика в Лайпцигската консерватория, където е приет след конкурсен изпит. За обучението си там и накратко за професионалното си развитие разказва професорът в единствения съхранен в Националното радио запис с неговия глас от 1962 година.
В продължение на повече от шест десетилетия Никола Стефанов активно музицира като оркестрант и солист на първите наши оркестри. Свързан е пряко с оркестъра на Народната опера и с Музикалната академия, където обучава не само флейтисти, но и обоисти, кларинетисти и фаготисти от поколението на първата половина на ХХ век. Той се опира върху полученото в Германия образование, върху натрупания опит и познания, а педагогическите му резултати са забележителни. Почти всички преподаватели по останалите дървени духови инструменти, които днес наричаме основоположници, са негови ученици: обоистът Васил Спасов, кларинетистът Стоян Стоянов и фаготистът Атанас Гърдев.
През 1934 година той създава първия у нас духов камерен състав – Софийски духов квинтет в състав: проф. Никола Стефанов – флейта, д-р Васил Спасов – обой, Ангел Белняев – кларинет, проф. Атанас Гърдев – фагот, Тодор Тонев – валдхорна. С него дебютира в ефира на Радио София и се превръща в един от най-редовните му сътрудници. Професорът участва на живо в програмата и с различни музиканти в сонатни двойки, триа и ансамбли.
„Проф. Стефанов беше възпитаник и сторожник на немската музикална школа – благоговееше пред Бах, Бетовен, възторжено разказваше за Рихард Щраус, за диригентското изкуство на Артур Никиш, под чиято палка е свирил. Но той милееше и ратуваше за развитието на родното ни творчество. Беше близък с Добри Христов, Петко Стайнов, особено ценеше високата професионалност на Панчо Владигеров. Говореше с голямо уважение за „Нестинарка“ на Марин Големинов, за Първа симфония на Любомир Пипков, за всичко, което издигаше престижа на нашата музикална култура пред света“, казва проф. Сава Димитров през 1981 година.
Никола Стефанов никога не заема ръководни постове в музикалния ни и обществен живот, а като човек се отличава със забележителна скромност, благородство и чувство за достойнство. Той остава музикант, неразривно свързан с флейтата и педагог, посветен на своите студенти. Един от многобройните му ученици, проф. Крум Ангелов си спомня: „Той беше прецизен и ярък не само с музицирането си, но и в поуките си. За всяка забележка намираше точната лаконична дума, а когато разбираше, че думите не достигат, той изсвирваше пиесата заедно с нас. Яркостта на неговата интерпретация хвърляше цялостна светлина върху творбата, вдъхновяваше, стимулираше към разбиране и труд. Индивидуалният подход към студента беше постоянен негов метод на обучение.“
За съжаление съхранените изпълнения на този забележителен български музикант и основоположник на професионалната изпълнителска духова школа в България са малобройни. Чуйте едно от тях – „Гавот“ от Йоахим Андерсен, съпровод на пиано Димитър Минков, запис от 1958 година.