Панайот Пипков
Отдясно: Панайот Пипков като капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк

Музикант, хуманист, демократ, възрожденец по дух, Панайот Пипков включваме към т.нар. Първо поколение български композитори, посветили живота си на музиката и мисията за просвещение на българския народ.

„Де е България“, музика: Панайот Пипков, текст: Иван Вазов, изпълнява вокална група „Радиодеца“, дир. Илина Тодорова, запис от 1994 година.

Роден е на 21 ноември 1871 година в Пловдив. Израснал в музикално семейство, той отрано се отдава на многобройните си артистични дарби. Свири на цигулка и пиано, обича да пее, играе в градската театрална трупа. През 1889 година заминава за София и е част от ентусиастите на театър „Основа“, Столичната драматична трупа (1890) и театър „Сълза и смях” (1892), като същевременно ръководи и „тяхната музикална част“ (по думите на Пипков – син). Талантът му е забелязан. В началото на 1893 година негови колеги пишат до Министерството на народното просвещение следната молба: „Ние виждаме в този млад юноша една горяща жажда, една извънредна наклонност и страст към изкуството музика, съпровождани от доказана широка подготовка и талант…“ Панайот Пипков получава стипендия и заминава за Милано да учи музика, което повлиява увлечението му към театъра окончателно да бъде заменено от желанието да се посвети на музиката. В писмо от Милано той пише: „България има нужда от добри музиканти, които да тласнат нашето музикално изкуство напред. Когато се върна в България, ще отдам целия свой живот на това прекрасно изкуство.“

След 2-годишното обучение в Италия, Пипков активно се включва в музикалния живот на Пловдив. Редовен член е на Пловдивското певческо дружество, свири на чело, участва като цигулар солист в концерти, на някои от които се изпълняват и негови творби.

В запис за Националното радио от 1971 година композиторът