В първите години на XX век, тогава около 25-годишен, той вече носи славата на своя високооценен творчески талант сред поети и литературни критици. Лириката му е с изповедно-философски характер и силно открояващ се индивидуализъм. Първата му стихосбирка…

„За първи път ходих на театър в гимназията. Какъв беше спектакълът не знам. Спомням си, че учителят преди представлението ни каза: „Тишина и сега никой няма да цъка семе“, демек да не ядем семки – казва в…

„Виждам живота в розово“ – така Жул Леви озаглавява автобиографичната си книга, в която с усмивка разказва за пътуването си по „кривите пътеки, постлани с петолиния“. Всеобхватната му творческа дейност на диригент, композитор и музикален педагог нарежда…

Още с появата на първата ѝ стихосбирка „Хляб и вино“ през 1930 г. Мария Грубешлиева се нарежда сред уважаваните литературни творци през първата половина на века. Веднага е приета в Съюза на българските писатели, а в Клуба…

На 9 юни 1948 година в Париж под егидата на ЮНЕСКО е основан Международният съвет на архивите (ICA) – неправителствена организация с цел засилване на сътрудничеството между различните архивни институции, опазване на архивните единици и разширяване на…

Неговият теренен и енциклопедичен подход в събирането и опазването на множество културни паметници го нареждат сред най-ярките личности на българския XX век. Проф. Асен Василиев (2 юни 1900 – 21 юни 1981) е виден изкуствовед и художник.…

„Роса ли градините ръси“* Първата световна война разрушава старите устои сред народите на Европа и пробужда нови вълнения, както обществени, така и културни. Новото творческо светоусещане прониква и у нас от всички посоки на света: от Франция…

Майстор на монументално-декоративната живопис, художник, в чиито платна се преливат обективната сетивност на човека и проникновената чувствителност на твореца. „В неговото творческо кредо – пише Даниела Чулова-Маркова, съжителстват реалното, осезаемото, предметното с историко-митологичното, универсалното и националното. Димитър…

Уви, въздишките на мойта гръд се носят непрестанно към небето: и моите очи, от свян, в лицето на никого не смеят да се спрат. Едно желание у тях остава: да ронят сълзи, сълзи на скръбта, и често…