Густав Малер в залата на Виенската опера през 1907 г.©Gallica
Густав Малер в залата на Виенската опера през 1907 г.

На днешната дата през 1860 г. в семейство на евреи се ражда австрийският майстор симфоник Густав Малер – личност, изключително любопитна за времето си като художествен заряд и ерудиция. На границата между двата века творчеството му се превръща в своеобразен мост от романтизма към новата епоха. Малер определено успява да опровергае тезата на Рихард Вагнер, че след Бетовен симфонията не подлежи на по-нататъшно развитие. „Гротеската, злата ирония и откритият двубой с пошлото“ са основните похвати в неговия музикален език, коментира в свое изказване от 1982 година проф. Пенчо Стоянов, композитор и дългогодишен педагог в Музикалната академия:

„Като типичен представител на австрийската култура, Малер наследява нейните най-добри и жизнени традиции. Негови предшественици са Йоханес Брамс и Антон Брукнер, но ако трябва да потърсим генезиса на постиженията му, те несъмнено ни отвеждат към музиката на Франц Шуберт. „При Малер виждаме много интересни нови находки, които говорят за еволюцията на музикалния език и мислене като цяло – казва проф. Пенчо Стоянов. – Той е личност, която се обръща към най-острите и най-парливи социални проблеми на своето време. Неговата музика не е затворена в творческата му лаборатория, а той я изнася, така да се каже, на улицата, на площада, там, където звучат и австрийските лендери (фолклорна музика), и маршовете на духовата музика и всички онези нови и масови жанрове, с които фактически разполага интонационната атмосфера на тогавашна Австрия. Разбира се, Малер неизбежно се сблъсква с упорството на консерватизма, на рутинерството в най-лошия смисъл на думата, с всичко онова, което убива творческия порив и инициатива. Но от най-ранната си възраст той обявява война на тези злини в изкуството и в обществения живот и фактически става жертва на тази непосилна борба. Той умира много рано, на 50-годишна възраст, и малко преди това заявява, че тепърва смята да започне да твори отначало. Той е бил човек с изключително висока критичност към творенията си. Ако погледнем чисто количествено, неговото творчество не е обемно. Това са десет симфонии, симфонията кантата „Песен за земята“, няколко цикъла песни, сред които „Песни за странстващия калфа“ и „Песни за умрелите деца“, и още няколко произведения, които са по-малко известни. Но така или иначе в тези малко на брой произведения ние виждаме едно огромно национално и световно богатство.“

„Ако ме обичаш заради красотата“ – песен на Густав Малер, изпълнява Елизабет Рутгерс под съпровода на Софийска държавна филхармония с диригент Константин Илиев – документален запис от 1957 година.

От ранна детска възраст Малер е в непрекъснат контакт с богатия песенен фолклор на Австро-Унгарската империя. Баща му е собственик на бирария, в която ухото на бъдещия композитор изучава музикалните традиции на австрийци, германци, унгарци, евреи, чехи, словаци и цигани. На 6-годишна възраст започва да свири на пиано, а на 15 години е приет във Виенската консерватория. Съвсем млад, 25-годишен, е поканен за диригент на Пражката опера, но отказва работата поради творческо неразбирателство с водещите музиканти. През 1886-а заема диригентското място в Лайпцигската опера, време, по което създава и първите си значими творби.

В Златния фонд на БНР се пази изключително рядък и ценен звуков документ – Густав Малер изпълнява финала на своята Четвърта симфония, презапис от реставрирана плоча:

В следващите години композиторът е поканен за диригент в Кралската опера в Будапеща,  където популяризира късните оперни произведения на Рихард Вагнер. В периода 1891-1897 ръководи Хамбургския симфоничен оркестър, а след това в продължение на десет години е диригент на Виенския имперски оперен театър. Под неговата палка виенската публика се запознава с автори като Чайковски, Сметана и др. През 1907 година композиторът установява принципни творчески различия с основните музиканти и напуска, за да заеме диригентското място в Метрополитън опера в Ню Йорк. Именно това е последната сцена в неговата професионална кариера преди ранната му кончина през 1911 година.

Малер е сред водещите диригенти от своето поколение. Неговата школа благоприятства развитието на колоси в диригентското изкуство като Бруно Валтер и Ото Клемперер. В разговор от 1980 г. за диригентското изкуство Константин Илиев изтъква две големи имена в поредицата от дирижиращи композитори – Густав Малер и Рихард Щраус. Чуйте как определя той въздействието на Малер върху оркестъра и публиката:

Едно от най-известните произведения на Малер е Симфония №8, позната още като „Симфония на хилядата“, защото е предназначена за хиляда изпълнители. Тази творба е много специфична не само за изпълнение, но и за организация, и репетиция. У нас Симфония №8 се изпълнява много рядко. Българската публика е имала възможността да слуша творбата през далечната 1991 година под диригентството на Емил Табаков. Отново под неговата палка, 27 години по-късно, Симфонията закрива фестивала „Софийски музикални седмици 2018“.

В Златния фонд на БНР се съхранява документалн запис на концерта от 1991-ва. Предлагаме ви финала на Симфония №8 – изпълняват солистите Дарина Такова и Людмила Хаджиева (България), Мария Темеши, Тамара Такач, Янош Банди, Пал Ковач и Томаш Сюле (Унгария), Софийска държавна филхармония, Смесен и Детски хор на БНР, Българска хорова капела „Светослав Обретенов“ и Камерен хор на Българска държавна консерватория, диригент Емил Табаков.

По тази публикация работи Анна Капитанова