Птици, клони, жени, слънца, гроздове, излъчващи такава хармония и светлина, че пред очите засиява и зазвучава музика. Приказка или реалност е това? И едното, и другото съчетава в себе си изкуството на художничката Мара Йосифова. Нейните гоблени не могат да останат в рамките на декоративно-приложното изкуство. Те са част от изящното изкуство. Съществува двуизмерност, която дава усещането за пространство. И така гобленът не е само част от интериора, а самостоятелна творба със собствена художествена стойност, подчинена на присъщите ѝ философски и естетически закони. Гоблените на Мара Йосифова събуждат мисли и чувства, радостни и светли, каквото е цялото ѝ творчество.

Мария Костадинова Йосифова, по-известна като Мара Йосифова (15 февруари 1905 – 6 август 1996) е родена в Казанлък. Майката, прочута шивачка, бащата – обущар, който рисувал на децата си картинки по страниците на Библията. Върху тази Библия са и първите рисунки на Мара – птици с разперени криле, коне в бяг, млади, нагиздени българки. Години по-късно, учителят ѝ в отделенията Станю Стаматов  ще открои дарованието на Мара от умението на другите деца да рисуват. Той  ще насърчи момичето към рисуване, но решаваща за нейната съдба на творец ще окаже изложбата на Иван Милев в Казанлък. Тя прави изключително силно впечатление на момичето и определя следващите ѝ стъпки към избраното поприще, а художникът съветва Мара да кандидатства в Художествената академия приложно изкуство.
Мара Йосифова завършва педагогическата гимназия в родния си град през 1924 година. Вслушва се в съвета на учителите си и заминава за столицата. Работи в копринената фабрика на Атанас Ацев в Княжево, София. Безценен е опитът за производство на тъкани и десенации, който бъдещата приложничка получава в това предприятие.
През 1931-ва завършва Художествената академия в приложния отдел на проф. Стефан Баджов. След това тя става учителка. Макар и кратка, работата ѝ се оказва доста плодотворна – 30 нейни ученици стават известни художници: Александър Денков, Георги Ножаров, Елка Захариева и други.
През 1937 година тя е приета в Дружеството на новите художници. Оттук започва творческият ѝ път. Участва в много изложби. Творбите ѝ все повече се налагат. „Живеехме много интересно. Всички бяха чудесни хора, надарени, интелигентни, етични. Картините за изложбите всички заедно журирахме. Бяха нескончаеми обсъждания, неповторими разговори, спорове, родени само от мислите за голямото майсторство”, разказва художничката.

Когато заминава на специализация в Австрия, вече се е спряла на своя избор – изработка на гоблени. Йосифова заминава за Австрия, спечалвайки Хумболтова стипендия за изкуство. В Академията за приложни изкуства във Виена специализира художествен текстил при проф. Едуард Йозеф Вимер-Визгрил и стенен килим и фреско при проф. Фердинанд Андри (1940-1943). Гобленът (гладка класическа тъкан) ѝ се разкрива с цялото си неизброимо богатство. Професор Вимер-Визгрил оценява високо достойнствата на своята възпитаничка, за която по думите му „светът е открит”. Но Мара Йосифова я очаква само един път – обратно към родината, защото само там може да намери същите онези жени, песни и красоти, които са я пленили от най-ранно детство.

Мара Йосифова разказва моменти от биографията си и за раждането на голямата любов към текстила, запис 1985 година, Златен фонд на БНР:

Първи художник на текстила у нас, Мара Йосифова проектира десени за текстилната промишленост. Десетки от нейните проекти веднага се реализират в текстилните предприятия в страната. „Интересите ѝ към старите традиции на приложните изкуства (килимарство, шевици, керамика, иконопис, дърворезба и т.н.) и нейната лична оформена стилистика слагат началото на едно ново направление в българския текстил. Стотиците ѝ проекти и ръчно десенирани декоративни платове оформят един нов свят, в който тя дава воля на своето въображение, живописна дарба, чувство за естетика, усет за ритмика и възглед за модерна форма”, пише за нея доц. Марин Добрев, директор на Художествената галерия в Стара Загора. През 1955-а Мара Йосифова получава златна значка на Съюза на българските художници. Тя е член на Управителния съвет и на Художествения съвет на Съюза на българските художници, а от 1975 – 1980 година преподава художествен текстил във факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия.

След 1968 година художничката се отдава изцяло на гоблена (декоративна картина, изтъкана или бродирана). Нишките могат да бъдат от боядисан памук, коприна, вълна и даже от сребро и злато. Йосифова е сред първите у нас, които правят сигурните начални стъпки за превръщането на този занаят в изкуство. Сюжетите са от българската митология и приказната традиция. Неизброими са творбите ѝ. „Белият конник” е нейният дебют. След него следва „Птица”, после „Композиция 13”, „Сестри”, „Пробуждане”, „Празник” и още много, много други та до тези в Народния дворецът на културата и до „Жена” и „Птици”. В стенния килим тя намира истинско удоволствие от играта на форми и багри, на познати и измислени от нея символи, от съвременната връзка между човека и природата, между традициите и модерното. Младите селянки често се явяват в спомените ѝ . Наредени една до друга, може би някоя ще запее, другите ще подхванат песента и така всичко се слива в цветове. Народното  творчество става постоянен извор на вдъхновението ѝ. Цветната композиция ту грабва със силата и наситеността си, ту потапя и омайва в мека приглушена тоналност. Нежна, възвишена, искрена възхвала на живота, на красотата.
Едни от произведенията ѝ сe намират в български музеи и галерии, други – във Виена, Бон, Санкт Петербург, Ню Йорк, Токио. Нейни творби са излагани в Индия, Китай, СССР, Франция, Австрия, Швейцария, Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия, Гърция и други.
През 1972-ра Мара Йосифова е удостоена със званието „Заслужил художник”, а три години по-късно – с „Народен художник”. За гоблена „Зелената птица” през 1976 година получава наградата на Казанлък „Иван Милев”. През 1995-а Фонд „Поддържане изкуството в България” я награждава за цялостното ѝ творчество.

По повод юбилейната изложба на гоблени на художничката Светлин Русев изтъква, че творбите ѝ са „свят със свой самостоятелен живот”, „завършена действителност със свои естетически закони”, запис 1981 година, Златен фонд на БНР:

За уменията ѝ, художникът Атанас Нейков пише: „Ако останеш сам в приказната гора от накачени платове, рисувани от нея, ще откриеш света на поет. Десенът на нейния плат го прави не само „хубав плат”, а произведение на изкуството…”.