„На един 15 септември, когато трябваше да се решава ще уча ли повече или ще си остана на село, аз си подкарах овцете на паша. Исках да уча гимназията, но казаха мойте родители, че нема средства. Щех да си остана едно овчарче, ако брат ми не се беше показал на язлъка. В това време баба ми Влъхна излезе из портата с една хурка и каза: „Бате ти ша та води у Враца да те запише в училището да учиш. Дай ми торбичката!“ Тя подкара овцете, а брат ми ме заведе и записа ученик в гимназията, в първи клас, тогава четвърти. И аз се добрах до книгите, до библиотеките, до учението. И тъкмо тези книги, това учение, тази просвета ме и направи книжовен човек“.

Асен Босев (22 ноември 1913 – 24 април 1997) е роден в село Руска Бела, Врачанско. Започва училище в родното си село, учи гимназия във Враца и продължава с педагогическото училище в Берковица. За този етап си спомня брат му Крум Босев журналист и дипломат: „Трудно, сиромашко детство. Козарче и овчарче, обрамчило шарена торбичка с комат кукурузен хляб и глава лук. Прогимназия в Мездра – на 6 километра, гимназия във Враца – на дванадесет, и все пеш, в дъжд и пек, в бури и сняг. Педагогическото училище в Берковица завърши с отличие”…
Асен пише стихове още от 15-годишен. През 1932 – 1936 година учителства в родния си край. Тогава печата и първите си римувани произведения. Като учител се сближава с учениците си и забелязва, че те много обичат да четат и да рецитират стихотворения. По това време има малко детски книги и почти не стигат до селските деца. Това го мотивира да пише и да изпраща стиховете на детските списания. Асен Босев следва две висши образования – дипломация в Свободния университет (днес УНСС) и право в Държавния (Софийски университет). Но дипломите за завършването им така си и остават прибрани. Истинското му призвание е взело вече връх и не го напуска никога. Първата му детска книга „Радостен живот” излиза през 1941 година. Черпейки вдъхновение от корените си Асен Босев споделя: „Върху моето израстване са изиграли голяма роля не толкова некакви големи учени, а простите мои съселяни, моите родители, баба ми Влъхна, сладкодумна жена с много цветист, с много колоритен, образен език. Тя говореше в образи.“

Поетът разказва за произхода на фамилията Босев, запис 1983 година, Златен фонд на БНР:

Асен Босев работи като журналист във вестник „Заря“. Сътрудничи на списание „Росица“ и вестник „Детски глас“. Печата в списанията „Светулка“, „Детска радост“ и други. Преди 9 септември 1944-та е арестуван и интерниран в концлагерите „Еникьой” и „Св. Врач”, където продължава да пише.

Още от самото начало на творческия си път Босев се посвещава изцяло на детската литература. През януари 1945 година заедно с Камен Калчев основава детския вестник  „Септемврийче” и му става главен редактор. В периода 1953 до 1955-а е клтурно аташе в Москва, където се сприятелява с най-значимите представители на руския литературен елит. На предложението да стане български посланик във Финландия, поетът отказва поста с мотива – „Искам да се върна в България и да пиша за деца”. Това и прави.
Асен Босев издава над сто книги с лирика, поеми, проза, пиеси. Печели много награди, а в Младежкия театър поставят пиесата му „Вълшебен дар”, предшествана от „Бранимир юнак” и „Кандидат за Луната”. Той е сред първосъздателите на българската школа за детска литература и като автор, и като основоположник на Дома на детската книга – 1960 година (преименуван в  Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши). Година по-късно е назначен за главен редактор на хумористичния вестник „Стършел” – за времето си „място високо и ветровито”, което сам напуска през 1965-а. Стремежът му на детското литературно поприще обаче е неутолим. Асен Босев сътрудничи на Детския хор на БНР. През 1970 година пътува с хора на турне в Япония, след което му посвещава стихосбирката „Пойно ято по Япония“. В репертоара на Детския радиохор има песни по текст на Босев, сред които „Ранен звън“ и „Ех, че е весело“. През 1972 година основава и председателства Българската секция към Международния съвет по детска литература (IBBY) към ЮНЕСКО. Тя се превръща в мост от българските творци, пишещи за деца, към колегите им по света.
Сред близките приятели на поета са Сергей Михалков, Джани Родари, Самуил Маршак. Част от творчеството на автора на детска и юношеска литература Асен Босев е преведено на японски, арабски, английски, френски, немски език. Също на руски и други славянски езици. Самият той превежда от руски, полски и френски. През 1978 година името му е вписано в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен” до класиците на световната литература за деца.

Книгите на  Асен Босев имат голям принос за създаването на един изключителен български феномен, а именно четящите деца. Тогава властва крилатата максима, че за тях се пише като за възрастни, само че по-хубаво. В България вече почти няма неграмотни деца, дори в най-малкото селце блещука училище. Малчуганите четат на газена лампа, на свещ, четат като пастирчета в полето, като помагачи на жетвари и косачи, четат в читалища, в училищни библиотеки. Нерядко родителите им са неграмотни, но дават мило и драго чедата им да се научат на четмо и писмо. Своеобразно свидетелство за европейския дух на страната (училища, читалища) са огромните тиражи на литературата за деца, превишаващи тези на книгите за възрастни многократно. Тънки книжчици с рисунки и стихове се издават дори в сто и повече хиляди екземпляри. „Българският детски писател бе благородният ваятел на душата, тогава именно едно дете възкликна при среща с живата Багряна, че Багряна – това е книга!”, казва поетът и публицист Никола Инджов. Той счита, че ”съдейки по тиражите, можем да кажем, че Асен Босев бе избраник на съдбата, защото остави на нацията почти два милиона книги със своето име на корицата.” Творбите са посветени на родното село, на полето, на селския пейзаж, които са му близки и скъпи. Така постепенно от обичта към родния край, от опиянението от природната красота, от щедростта и изобилието на плодородната земя се ражда и онова най-силно и благородно чувство у човека – родолюбието. Обичта в най-широк и многостранен аспект е най-характерният белег на Асен Босевия талант.
Някои ще кажат, че той е бил предимно пионерски поет, че пише марша на септемврийчетата и слави тогавашните порядки. Вярно е, че част от творчеството му е свързано с така наречената пионерска поезия. „Но кой от нас пишещите не плати дан на онова време?” – пита доайенът на литературната ни критика Благовеста Касабова.
Защото Асен Босев създава и чудесните си хумористични поеми, гатанки, броилки, стихотворения-уловки. Възпявайки природата, труда, родината, поетът търси веселото и занимателното, красивото и доброто, изконното и вечното.
Едва ли могат да се изброят всичките му полезни литературни дела, както и всичките му книги. Но има заглавия, които не могат да бъдат отминати: „Не правете като тях, да не ставате за смях”, „Кирчо пред съда”, „Мимето”, „Ех, че интересно”, „Истории славни и случки забавни”, „Ние, вие, те”, „Карнавал”, „Скок подскок”, „Една торбичка смешки”, „Гледки ненагледни”, „Да си капнеш от смях”, „Приказно и любопитно”, „Изненади”.

Асен Босев рецитира стихотворението си „Внук и баба”, запис 1983 година, Златен фонд на БНР:

Елин Пелин и Ран Босилек, Асен Разцветников и Дора Габе, Емил Коралов и Лъчезар Станчев – са непосредствените предшественици на Асен Босев, и забележителните творци, които именно той събира около вестник „Септемврийче” като пръв негов главен редактор.
Гражданските идеи на Асен Босев му позволяват да бъде личност с качества на обединителен лидер. Около него израстват детските писатели Цветан Ангелов, Иван Давидков, Николай Зидаров, Михаил Лъкатник. Те създават новата естетика на българската детска литература и стигат равнище, което предопределя нейната нравствена и родолюбива същност.
„И ако Асен Босев ни е оставил завет – допълва Никола Инджов – то навярно това е заветът да не изоставяме българското дете на произвола на книжния пазар, да го опазим от търговците в храма на литературата, да го защитим от литературата на насилието и престъплението, да го подготвяме за възприемане на златната библиотека на човечеството. Защото четящите деца се превръщат в четящо човечество”, носещо толерантността и свободата на духа на един демократичен свят без насилие и войни.