Олга Кирчева в ролята на старицата просякиня в „Кремълският часовник“ от Николай Погодин
Олга Кирчева в ролята на старицата просякиня в „Кремълският часовник“ от Николай Погодин
      В ролята на майка Кураж в пиесата „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт

Олга Кирчева (1903 – 1978) е българска артистка и сценарист, преподавател по художествено слово във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), преводач и публицист. Дъщеря е на големите артисти Атанас Кирчев и Елена Снежина, които са едни от основателите на Народния театър. Завършва театрално изкуство във Виена, а от 1925 г. е приета за стажант в Народния театър в школата на Николай Масалитинов, който току-що е станал негов главен режисьор. Тя е изградена върху системата на Константин Станиславски, който създава школа и направление, представляващи нов етап в развитието на сценичния реализъм.

В продължение на петнайсет години Олга Кирчева получава само малки и незначителни роли с по няколко реплики. Едва през 1940 г., благодарение на сериозната намеса на Николай Лилиев, драматург на Народния театър, изиграва ролята на възрастната сеньора Фрола в пиесата на Луиджи Пирандело „Всеки си има мнение“. Това е първият й истински успех и режисьорите започват да я забелязват. Следват ролите на Чио в „Златният кинжал“ от П. Апел, г-жа Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ от Бърнард Шоу, Мария в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, фрау Милх в „Под златния орел“ на Ярослав Галан и др. Олга Кирчева пресъздава образа на майка в различни творби, като огромен успех имат героините й Филумена Мартурано в едноименната лирическа комедия на италианския режисьор и драматург Едуардо де Филипо, старата Нискавуори от „Жените от Нискавуори“ на финландската писателка Хела Вуолийоки, майка Кураж в „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт. Може би най-характерното за Олга Кирчева е изключително сериозната и задълбочена подготовка за всяка роля. Между 1950 и 1962 г. е звездният период на актрисата. Тя участва в много радиопредавания и в двайсетина телевизионни спектакъла, с които печели възхищението и любовта на публиката.

През 2008 г. на българския книжен пазар се появява дневникът на Олга Кирчева. Книгата, озаглавена „В името на театъра“, разказва историята на родното театрално изкуство от втората половина на XX век. В нея актрисата споделя мисли за актьорското майсторство, режисурата, магията на сцената и изграждането на ролите си.