Гулиелмо Маркони — наричан „бащата на съвременното радио“, създател на безжичния телеграф, откривател на принципа на действие на електрическата връзка без проводник, както и на още над 70 патентовани изобретения. Едно от най-ранните му е алармата за буря. Тя се състои от батерия, електрически звънец и кохерер (примитивен детектор на радиосигнали). Това устройство може да открие радиовълните, излъчвани от мълния. Младият учен също демонстрира радиопредавател и приемник на майка си, като натиска бутон на бюрото си, който кара звънец в другия край на стаята да звъни, без да са свързани помежду си с кабел: „Изглежда имах специално влечение и способност към механиката, физиката и химията, които не се преподаваха в училището, което редовно посещавах“, казва в свое интервю Маркони.
Човекът, който чу бъдещето
В края на 1880 година е открит неизвестен преди това вид радиация — радиовълните. Установено е, че те има същата природа като светлината, но са с по-голяма дължина на вълната. Редица физици и техници изследват възможността радиовълните да се използват за предаване на сигнали, но едва през 1895 година Гулиелмо Маркони предава сигнали чрез радиовълни на разстояние от няколко километра без пряка видимост. С този експеримент Маркони доказва своята теория за нелинейното разпространение на вълните и преодолява считаната дотогава за максимална граница на разпространение на вълната от 500 метра. Това е и основната причина, поради която дотогава радиовълните са смятани за безперспективни. Маркони обаче продължава да разработва технологията през следващите години, за да постигне по-голям обхват. Той търси подкрепа от италианското министерство на пощите, но получава категоричен отказ.
Ранните експерименти на Маркони в безжичната телеграфия демонстрират потенциала на радиокомуникацията на дълги разстояния. Към предавателната част на осцилатор на Херц Маркони свързва морзовия телеграфен ключ, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча. По този начин той създава първообраза на антената, който му позволява да предаде сигнал на разстояние от два километра и половина. През 1896 година Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си, но с по-голяма антена.
Първият му опит обаче е саботиран по поръчка на телеграфните компании, които ясно осъзнават, че успехите на безжичното предаване на сигнали ще прекрати техния монопол. Тогава Източната телеграфна компания се възползва от „услугите“ на Невил Маскелайн, който успява да провали опита на Маркони и Флеминг да организират голяма демонстрация пред Кралската академия на науките. Маркони е разположил своята техника на скала в Полду, Корнуол, и е готов да предаде съобщение на разстояние 300 мили до приемника на Флеминг в Лондон. Но точно когато демонстрацията започва, приемният апарат на Флеминг получава съобщение с морзов код. „Някой… излъчваше мощни безжични импулси в залата и те бяха достатъчно силни, за да попречат на електродъгово разрядната лампа на проектора.“ В този момент асистентът на Флеминг Артур Блок осъзнава, че буквите, от които е съставен повтарящия се сигнал образуват думата „плъхове“ (на английски „rats“). След този неуспешен опит някои британски таблоиди излизат с публикации: „Един млад човек от Италия успя да заблуди публиката доста красиво.“
Следващият опит на Маркони е направен с подобрената антена и осъществява предаване и приемане на сигнал на повече от 14 километра. След този успех той регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“ (Wireless Telegraph and Signal Company), която в последствие прераства в Marconi Company) и получава патент за електровръзка без проводник. Две години по-късно той отваря клон в САЩ, който в последствие е продаден на „Дженеръл Илектрик“ (General Electric) и става част от Радио корпорацията на Америка (RCA – Radio Corporation of America).
В следващите си опити Маркони използва групова антена, с която осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра. Маркони патентова още: насочената антена, сихронизираната искрова система за генериране на радиовълни, рамковата антена. На 12 декември 1901 година (когато е направена заглавната снимка на публикацията в Кабът Тауър, Сигнал Хил, Сейнт Джонс, Нюфаундленд, Канада) той демонстрира изпращане на безжичен сигнал през Атлантическия океан.
В Архивния фонд на БНР е съхранен презапис с гласа на Маркони (говори на английски), в който той разказва за 12 декември 1901 година, когато „доближих слушалката до ухото си и се заслушах. Пред мен бяха само няколко бубини, кохерер, с които щях да изпитам своята теория за радиовълните, разпространявани безпрепятствено, независимо от земните извивки“:
„Неговият успех е поредният опит на човечеството да общува на един език“, казва доц. Вяра Ангелова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, в интервю на Николета Атанасова от програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР):
Радио Ватикана и Нобеловата награда
Макар мнозина учени, сред които Майкъл Фарадей, Хайнрих Херц, Александър Попов, Никола Тесла и Томас Едисън, да са допринесли за създаването на безжичната телеграфия, Маркони е човекът, превърнал теоретичните им достижения в практика. Заедно със създателя на осцилоскопа, немският физик Карл Фердинанд Браун, получават Нобелова награда за физика през 1909 година „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.
„Вярвам, че едно от най-малките предимства, на които се радва носителят на Нобелова награда, е, че той е поканен да посети Швеция и по този начин му се дава възможност да оцени прочутия граф на Лине, Шеле, Берцелиус и Арениус. Благодарение на високото положение, което науката постига в наши дни, и на безпристрастността на Комитета за Нобелова награда, наградата за физика с право се смята навсякъде за най-високата награда, която е по силите на работещите в този клон на естествената наука. Също така се радвам, че имам възможността да изразя високата си оценка за честта, оказана ми преди много години от Кралската шведска академия на науките, да бъда включен сред членовете ѝ“, казва по време на церемонията по връчването на наградата Маркони.
Неговата радиотехнология става задължителна за всички кораби по света, а SOS съобщенията, достигнали до кораба „Карпатия“, помогнаха за спасяването на над 720 души, при трагичното потъване на Титаник през 1912 година. При процеса за изясняване на обстоятелствата около катастрофата началникът на Кралските британски пощи заявява: „Тези хора бяха спасени заради един човек — мистър Маркони и удивителното му откритие”.
През 1922 година Маркони открива нова радиостанция в Лондон, от която по нареждане на британското правителство е създадено Би Би Си. На 12 февруари 1931 година, Гуилелмо Маркони дава началото на „Радио Ватикана“, заедно с папа Пий XI. Папата е и първият глава на римокатолическата църква, който се обръща към света по радиото с думите: „В тайнствения Божи план ние паднахме на мястото на главните апостоли“. Така „невидимите вълни на радиото“ свързват папата с цялото човечество. „Радио Ватикана“ помага и в издирването на безследно изчезнали хора през Втората световна война, казва доц. Вяра Ангелова:
„Аз съм горд, че съм християнин и вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде вест през океана и до края на света. Но човешкият дух може във форма на молитва да изпрати вълни, които достигат своята цел пред Бога“, казва Маркони.
През 1937 година Гуилелмо Маркони умира от инфаркт, а по време на погребението му, в негова чест, всички радиопредаватели по света замлъкват за две минути.