„Като малък ме гласяха за цигулар. Бях силен ученик и ме избраха да ръководя училищния драмсъстав. Не свирех на нищо, само дирижирах артистично. Решиха, че имам някакви свръхмузикални способности и ми подариха от училището цигулка. Даваха ми безплатни уроци. Прочух се в квартала“, спомня си актьорът Васил Димитров.
Роден е на 12 август 1934 г. в София. Театърът като че ли сам го избира за професията актьор. Всичко започва с едно случайно излизане на сцената и едно стихотворение. Публиката възторжено аплодира 9-годишното момче. Следва театралният кръжок в училище през гимназиалните години, когато тайно мечтае да стане режисьор.

„Като млад нямах добро самочувствие за външността си и не набирах кураж да се явя на изпити в Театралната академия“, твърди актьорът. Веднъж актрисата Ружа Делчева, която оглавява жури на театрален преглед заедно с режисьора Ангел Вълчанов, ги вика с Николай Бинев. Съветват ги да кандидатстват в Театралната академия.
Васил е приет актьорско майсторство и театрознание едва втората година. Отказва се от режисурата, защото смята, че има детска физиономия и не внушава респект на изпитната комисия. Дълго време е потиснат, че е интелигентен, защото му внушават, че артистът трябва да бъде по-първосигнален.
Проф. Кръстьо Мирски харесва на приемните изпити притеснителния младеж и го взема в класа си. Васил Димитров завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ) през 1958 г.

      Пътят към сцената – „Театърът ме е избрал, без аз да знам това“ – запис 2016 г.

След ВИТИЗ попада в Бургаския театър през един от най-силните му периоди, когато там работят режисьорите Вили Цанков, Методи Андонов, Леон Даниел и Юлия Огнянова. Дебютът му в пиесата на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер“ е забележителен. С участието си в прочутата постановка на „Сизиф и смъртта“ на Леон Даниел окончателно се утвърждава сред колеги и публика. Следват изяви в постановки на Младежкия театър в София (1961 – 1966). След една театрална реформа попада в театър „Сълза и смях“ през 1969 г. В златните години на този театър Васил Димитров играе в постановки на Димитрина Гюрова, Асен Шопов, Павел Павлов, Младен Киселов, Гриша Островски и Красимир Спасов. Последните ангажименти на актьора са свързани с Театър 199. Една от постановките, в които участва там, е „Соло дует“ на Красимир Спасов, в която за ролята си на психоаналитика е номиниран за „Аскеер“.

Безспорни са и кинематографичните му качества, доказани във филмите: „Мъже в командировка“, „Най-добрият човек, когото познавам“, „Всички и никой“, „Чуй петела“, „Войната на таралежите“, „Илюзия“, „Фильо и Макензен“, „Нощем с белите коне“. А в „Сами сред вълци“ са му поверени две роли – на евреина Майер и на цар Борис III. Преди да започнат снимките, той се запознава с редица документи, фотоси, архивни кадри. Търси срещи с хора, които лично са познавали царя.
При Васил Димитров богатата култура и стремежът към житейска достоверност са в щастлива хармония. Той е творец със съвременни рефлекси на отреагиране, с вътрешно достойнство и скромна увереност, с деликатност, малко студенина понякога, която прави героя му по-хладнокръвен, но отстояващ сам себе си. Димитров е творец със собствен почерк, който знае стойността на човешките качества и избира елементи от определен характер, без да злоупотребява с детайлите.
След 2001 г. става преподавател и почетен професор в департамента „Театър“ на Нов български университет.

Въпреки изминалите години Васил Димитров е в течение на всичко заслужаващо внимание в киното и театъра, литературата и музиката. Домът му с томовете българска и преводна литература прилича по-скоро на кабинет на някой учен, отколкото на артист. Той никога не е имал суетната амбиция на касовите актьори и печели бавно своите почитатели. Епизод след епизод, роля след роля.