На 11 май 1955 година във Варшава е открито съвещание на представители на Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. На 14 май ръководителите на правителствата на участвуващите държави подписват съюзническо споразумение, влязло в историята като Варшавски договор – „Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ“.
Каква обаче е предисторията на този акт?
В края на 40-те години сферата на влияние на СССР се разпростира на запад до река Елба. Комунистически режими управляват в държавите от Източна и Югоизточна Европа, а съветската окупационна зона на Германия е твърдо в ръцете на лоялната към Москва Германска единна социалистическа партия. През 1948-49 година руснаците блокират Берлин, а Съединените щати, Обединеното кралство и Франция снабдяват града чрез т.нар. „въздушен мост“ в продължение на 11 месеца. Страхът от идеологически мотивирана експанзия на бившия съюзник във войната нараства на Запад. И накрая, десет държави в Европа и Северна Америка основават Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през пролетта на 1949 година. Декларираната цел на алианса, воден от Съединените щати, е да защитава свободата, справедливостта и демокрацията срещу всеки потенциален агресор, най-вече Съветския съюз.
Скоро след формирането на Федерална република Германия (ФРГ) през 1949 година канцлерът Конрад Аденауер предупреждава за съветските хегемонични намерения, изисква гаранции за сигурност и с оглед възстановяване на суверенитета, заявява готовност за политическа, икономическа и военна интеграция на страната в западния свят. Аденауер залага целия си авторитет и хвърля всичките си правомощия за постигането на тази цел само пет години след капитулацията на Третия райх. След бурни дебати мнозинството в Бундестага и обществеността стигат до съгласие Федералната република да създаде армия с численост до 500 хиляди души. Западна Германия става член на НАТО на 9 май 1955 година.
В отговор именно на това съветското ръководство свиква светкавично съвещанието в полската столица, на което бива подписан Варшавския договор, утвърден като отбранителен пакт за защита на социалистическите постижения.
Така Европа и светът се оказват разделени на два военно-политически блока, спусната е „желязна завеса“ и всяко действие на една от страните съответно се възприема като враждебно от другата.
Започва периодът на студената война.
Веднага след подписването на договора на митинг в София тогавашният министър-председател на Народна република България Вълко Червенков в приповдигната пропагадна реч разяснява обстановката около този акт и целите му:
Варшавският договор винаги е бил посочван и идеологически дефиниран като стожер на мира срещу империализма и милитаризма и гарант за сигурността на държавите от социалистическия лагер.
Дали това е съвсем така?
Отговор на този въпрос можем да потърсим спирайки се накратко само на стратегическото място и роля в пакта, отредено на България.
Българската народна армия е с най-висока бойна готовност от източноевропейските армии в Югозападното стратегическо направление. Тя има 8 мотострелкови дивизии и 5 танкови бригади в състава на трите си армии. От тях 5 дивизии и 4 бригади от 1-а и 3-а армия са в постоянна бойна готовност. Резервът от 4 мотострелкови дивизии се готви от 2-а армия в срок от 2 до 4 седмици. Числеността на армията е 120-140 000 души, а мобилизационният ресурс – 400 000 души.
В България се формира фронт от нашата армия и съветски войски от Одеския военен окръг. Главната групировка (или Одески/Босфорски фронт) е насочена срещу европейска Турция и Проливната зона. Втората групировка (или Балкански/Солунски фронт) атакува Солун по долините на Струма и Вардар. В главния удар срещу Източна Тракия и Проливната зона участват и част от 24-та въздушна армия от Виница, въздушнощурмови и въздушнодесантни бригади от Прикарпатския и Одеския военен окръг, 98-а въздушнодесантна дивизия от Одеския военен окръг и могат да бъдат придадени дивизии от Севернокавказкия военен окръг. През 80-те години съветските и българските войски превъзхождат турските, защитаващи Проливната зона, в съотношение 2:1 за сухопътните и 5:1 за въздушните сили. Пита се кое тук е отбранително? Но и това има предистория.
Варшавският договор остава политически инструмент на Съветския съюз до началото на 60-те години и играе ролята на спойка, но всъщност на юзда за страните от Източния блок. На 13 август 1961 година обаче ГДР започва издигането на Берлинската стена. Тогава президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди недвусмислено заплашва с използването на ядрено оръжие, ако статутът на разделение на града между четирите велики сили бъде разклатен. Берлинската криза е овладяна, но съветското ръководство, стреснато поради възможна опасност от война, реагира и Варшавският договор се трансформира във функциониращ военен пакт.
По време на Кубинската ракетна криза през 1962 година, когато светът е отново на ръба на ядрена война, войските на Варшавския договор са поставени в бойна готовност. Опитът на шефа на Кремъл Никита Хрушчов да заплашва САЩ директно на прага им чрез разполагане на съветски ядрени ракети в Куба се проваля. Хрушчов, поради твърдата позиция на американския президент Кенеди, накрая отстъпва и търпи сериозна загуба на престиж. В последвалия период съветските военни изготвят различни сценарии за война с участието на страните от Варшавския договор, включително настъпателни стратегии (изненадваща атака, поход към Рейн), както и използването на ядрено оръжие.
През 1985 година Варшавският договор беше удължен с още 20 години. Михаил Горбачов, новият партиен и държавен ръководител на СССР, започва плановете си за реформи „Перестройка“ (трансформация на икономическия и социален живот) и „Гласност“ (социална откритост). Но това, което е замислено като стабилизация на системата отгоре, скоро се развива в социално движение, което в крайна сметка разбива съветската система заедно с Варшавския договор. Горбачов иска да получи поле за икономическите си реформи. Следователно той се застъпва за ограничаване на оръжията и се стреми към нова политика на разведряване.
Варшавският договор всъщност никога не е бил съюз на равнопоставени партньори. От самото начало той служи на Москва за контрол на социалистическите сателитни държави и за осигуряване на съветската хегемония в Източна Европа. В тази двойна роля е разликата от НАТО, който е чисто алианс за сигурност. Само година след подписването на договора съветските войски навлизат в Унгария, за да прекратят движението за реформи там, а през 1968 година частите, които всъщност бяха съюзници, задушиха Пражката пролет. Ударите по Солидарност в Полша през 1980 година и въвеждането на военно положение там също бяха под сянката на страха от намеса.
През 1989 година Желязната завеса пада, поляците, унгарците и източните германци свалят комунистическите си режими. През пролетта на 1990 година съветските войски напускат Чехословакия и Унгария. На 24 септември същата година ГДР напуска Варшавския договор и няколко дни по-късно се обединява с Федералната република. С договор е регламентирано изтеглянето на 380 000 съветски войници и 220 000 членове на семействата им от Източна Германия до края на 1994 година
Военните структури на Варшавския договор са ликвидирани на 1 април 1991 година. Държавните глави на шестте останали страни членки се срещат в края на юни и решават да разпуснат съюза, което става факт от 1 юли.
Българският президент Желю Желев тогава трезво и без сантименти говори за „погребението на един много стар човек, чиято смърт отдавна се очаква“. В заключителното си обръщение към българския народ на 21 януари 1997 година той се връща към тези събития:
Визуални елементи и редакция Меглена Димитрова