Пропагандни плакати на Варшавския пакт

На 11 май 1955 г. във Варшава е открито съвещание на представители на Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. На 14 май ръководителите на правителствата на участвуващите държави подписват съюзническо споразумение, влязло в историята като Варшавски договор – „Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ“. Каква обаче е предисторията на този акт?

В края на 40-те години сферата на влияние на СССР се разпростира на запад до река Елба. Комунистически режими управляват в държавите от Източна и Югоизточна Европа, а съветската окупационна зона на Германия е твърдо в ръцете на лоялната към Москва Германска единна социалистическа партия. През 1948-49 г. руснаците блокират Берлин, а Съединените щати, Обединеното кралство и Франция снабдяват града чрез т.нар. „въздушен мост“ в продължение на 11 месеца. Страхът от идеологически мотивирана експанзия на бившия съюзник във войната нараства на Запад. И накрая, десет държави в Европа и Северна Америка основават Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през пролетта на 1949 г. Декларираната цел на алианса, воден от Съединените щати, е да защитава свободата, справедливостта и демокрацията срещу всеки потенциален агресор, най-вече Съветския съюз.

Скоро след формирането на Федерална република Германия (ФРГ) през 1949 г. канцлерът Конрад Аденауер предупреждава за съветските хегемонични намерения, изисква гаранции за сигурност и с оглед възстановяване на суверенитета, заявява готовност за политическа, икономическа и военна интеграция на страната в западния свят. Аденауер залага целия си авторитет и хвърля всичките си правомощия за постигането на тази цел само пет години след капитулацията на Третия райх. След бурни дебати мнозинството в Бундестага и обществеността стигат до съгласие Федералната република да създаде армия с численост до 500 хиляди души. Западна Германия става член на НАТО на 9 май 1955 г.

В отговор именно на това съветското ръководство свиква светкавично съвещанието в полската столица, на което бива подписан Варшавския договор, утвърден като отбранителен пакт за защита на социалистическите постижения. Така Европа и светът се оказват разделени на два военно-политически блока, спусната е „желязна завеса“ и всяко действие на една от страните съответно се възприема като враждебно от другата.
Започва периодът на студената война.

Веднага след подписването на договора на митинг в София тогавашният министър-председател на Народна република България Вълко Червенков в приповдигната пропагадна реч разяснява обстановката около този акт и целите му:

Варшавският договор винаги е бил посочван и идеологически дефиниран като стожер на мира срещу империализма и милитаризма и гарант за сигурнастта на държавите от социалистическия лагер. Дали това е съвсем така? Отговор на този въпрос можем да потърсим спирайки се накратко само на стратегическото място и роля в пакта, отредено на България.

Българската народна армия е с най-висока бойна готовност от източноевропейските армии в Югозападното стратегическо направление. Тя има 8 мотострелкови дивизии и 5 танкови бригади в състава на трите си армии. От тях 5 дивизии и 4 бригади от 1-а и 3-а армия са в постоянна бойна готовност. Резервът от 4 мотострелкови дивизии се готви от 2-а армия в срок от 2 до 4 седмици. Числеността на армията е 120-140 000 души, а мобилизационният ресурс – 400 000 души.

В България се формира фронт от нашата армия и съветски войски от Одеския военен окръг. Главната групировка (или Одески/Босфорски фронт) е насочена срещу европейска Турция и Проливната зона. Втората групировка (или Балкански/Солунски фронт) атакува Солун по долините на Струма и Вардар. В главния удар срещу Източна Тракия и Проливната зона участват и част от 24-та въздушна армия от Виница, въздушнощурмови и въздушнодесантни бригади от Прикарпатския и Одеския военен окръг, 98-а въздушнодесантна дивизия от Одеския военен окръг и могат да бъдат придадени дивизии от Севернокавказкия военен окръг. През 80-те години съветските и българските войски превъзхождат турските, защитаващи Проливната зона, в съотношение 2:1 за сухопътните и 5:1 за въздушните сили. Пита се кое тук е отбранително? Но и това има предистория.

Варшавският договор остава политически инструмент на Съветския съюз до началото на 60-те години и играе ролята на спойка, но всъщност на юзда за страните от Източния блок. На 13 август 1961 г. обаче ГДР започва издигането на Берлинската стена. Тогава президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди недвусмислено заплашва с използването на ядрено оръжие, ако статутът на разделение на града между четирите велики сили бъде разклатен. Берлинската криза е овладяна, но съветското ръководство, стреснато поради възможна опасност от война, реагира и Варшавският договор се трансформира във функциониращ военен пакт.

По време на Кубинската ракетна криза през 1962 г., когато светът е отново на ръба на ядрена война, войските на Варшавския договор са поставени в бойна готовност. Опитът на шефа на Кремъл Никита Хрушчов да заплашва САЩ директно на прага им чрез разполагане на съветски ядрени ракети в Куба се проваля. Хрушчов, поради твърдата позиция на американския президент Кенеди, накрая отстъпва и търпи сериозна загуба на престиж. В последвалия период съветските военни изготвят различни сценарии за война с участието на страните от Варшавския договор, включително настъпателни стратегии (изненадваща атака, поход към Рейн), както и използването на ядрено оръжие.

През 1985 г. Варшавският договор беше удължен с още 20 години. Михаил Горбачов, новият партиен и държавен ръководител на СССР, започва плановете си за реформи „Перестройка“ (трансформация на икономическия и социален живот) и „Гласност“ (социална откритост). Но това, което е замислено като стабилизация на системата отгоре, скоро се развива в социално движение, което в крайна сметка разбива съветската система заедно с Варшавския договор. Горбачов иска да получи поле за икономическите си реформи. Следователно той се застъпва за ограничаване на оръжията и се стреми към нова политика на разведряване.

Варшавският договор всъщност никога не е бил съюз на равнопоставени партньори. От самото начало той служи на Москва за контрол на социалистическите сателитни държави и за осигуряване на съветската хегемония в Източна Европа. В тази двойна роля е разликата от НАТО, който е чисто алианс за сигурност. Само година след подписването на договора съветските войски навлизат в Унгария, за да прекратят движението за реформи там, а през 1968 г. частите, които всъщност бяха съюзници, задушиха Пражката пролет. Ударите по Солидарност в Полша през 1980 г. и въвеждането на военно положение там също бяха под сянката на страха от намеса.

През 1989 г. Желязната завеса пада, поляците, унгарците и източните германци свалят комунистическите си режими. През пролетта на 1990 г. съветските войски напускат Чехословакия и Унгария. На 24 септември 1990 г. ГДР напуска Варшавския договор и няколко дни по-късно се обединява с Федералната република. С договор е регламентирано изтеглянето на 380 000 съветски войници и 220 000 членове на семействата им от Източна Германия до края на 1994 г.

Военните структури на Варшавския договор са ликвидирани на 1 април 1991 г. Държавните глави на шестте останали страни членки се срещат в края на юни и решават да разпуснат съюза. Българският президент Желю Желев тогава трезво и без сантименти говори за „погребението на един много стар човек, чиято смърт отдавна се очаква“. В заключителното си обръщение към българския народ на 21 януари 1997 г. той се върща към тези събития:

По тази публикация работи Радослав Диков