Акт на безусловна капитулация на Германия във Втората световна война, 7 май Реймс, Франция

„Германското правителство и германското висше командване, признавайки пълното поражение на германските въоръжени сили по суша, по море и въздух, обявяваме безусловното предаване на Германия“, гласи преамбюлът на историческия документ.

В ранните часове на 7 май 1945 година във френския град Реймс главнокомандващият Вермахта генерал Алфред Йодъл (от името на райхспрезидента гросадмирал Карл Дьониц) подписва капитулацията на Нацистка Германия във Втората световна война, седмица след смъртта на Фюрера. От страна на Съюзническите сили подписите си поставят Уолтър Бедъл Смит за съюзническите войски и генерал Иван Суслопаров за СССР, а френският генерал-майор Франсоа Севез полага подписа си на официален свидетел.

В следващите няколко часа ултимативните дипломатически телеграми, които си разменят Вашингтон и Москва, определят съдбата на акта като „кратък инструмент за безусловно военно предаване“. Възраженията на Съветското висше командване се основават на изготвения през януари 1944 година от Европейската консултативна комисия (EКК) единен документ за безусловно предаване. В него представителите на трите съюзни сили – САЩ, СССР и Великобритания описват подробно военното предаване по суша, въздух и вода, както и предаването от страна на германското правителство на съюзническите представители на почти всички правомощия и политическа власт. Главнокомандващият Съюзническите войски Дуайт Айзенхауер се ангажира да присъства с правилно акредитирани представители на германското Върховно командване за „по-официално подписване“ на подходящо изменен текст на капитулацията в Берлин на 8 май.

Въпреки съгласието на Съюзническите сили да празнуват заедно победата на 9 май, Едуард Кенеди от „Асошиейтед прес“ в Париж нарушава 36-часовото информационно ембарго от 7 май и още на 8 май новината за капитулацията е съобщена в западните медии. В България БТА предава съобщението на „Ройтерс“ от 7 май, което е прочетено от говорителите на радио „София“.

VE Day (Victory in Europe Day) – Денят на Победата в Европа

Окончателният акт на военно предаване е подписан около час преди полунощ на 8 май (Централно европейско време) в берлинското предградие Карлсхорст. В него детайлно са разписани действията на германското военно командване и на политическото ръководство на страната – „Ние, долуподписаните, действайки под ръководството на германското висше командване, с настоящото предаваме безусловно на Върховния командващ, Съюзната експедиционна войска и същевременно на Върховното висше командване на Червената армия всички сили по суша, море и въздух, които са на тази дата под контрола на Германия.“ Церемонията ръководи съветският маршал Георгий Жуков. Документалният запис от 8 май 1945 година е съхранен в историческия архив на Българското национално радио.

В ранния следобед на 9 май, в извънредно радиопредаване по BBC, министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил съобщава новината с думите: „Войната ще приключи официално една минута след полунощ тази вечер, но в интерес на спасяването на човешкия живот „прекратяването на огъня“ започна вчера.“ Записът е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.

День победы – Денят на Победата

В обръщението си към съветския народ на 9 май Йосиф Сталин заявява: „Настъпи великият ден на победата. Фашистка Германия, поставена на колене пред Червената армия и войските на нашите съюзници, се призна за победена и обяви своята безапелационна капитулация. С нея приключиха войните и започва периода на мирното развитие в Европа.“

По същото време в София и редица други градове в страната са организирани тържествени чествания, с които е ознаменуван краят на Втората световна война. На митинг в столицата министър-председателят Кимон Георгиев се обръща към целия български народ.

България се включва в заключителната част на Втората световна война на страната на Съюзниците към III Украински фронт. Българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия – навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. След края на войната Първа българска армия, под ръководството на генерал Владимир Стойчев, е посрещната в столицата на 17 юни 1945 година. От името на Националния комитет на Отечествения фронт приветствие към войската произнася секретарят му Александър Обов.

30 години по-късно генерал Владимир Стойчев, командвал Първа българска армия, възпроизвежда своята реч, произнесена тогава. Записът е направен от Националното радио на 16 юни 1975 година.

В своето експозе по повод честванията в Европа на 50-годишнина от края на Втората световна война президентът Желю Желев подчертава: „За народите от Източна Европа фактически Втората световна война завърши едва през 1989 година, когато бяха свалени режимите, които водиха половинвековна война срещу собствените си народи.“

По тази публикация работи Милен Димитров