„В оперетата публиката с удоволствие се отдава на разкривания тук красив мит за друг свят, различен от реалния!“, казва проф. Светозар Донев, драматичен и оперен режисьор.

У нас оперетното изкуство или така наречената Весела муза за първи път прекрачва патриархалната закърнялост на общественото ни приличие в някогашния столичен кинотеатър „Одеон“ през мразовитата вечер на 10 февруари 1918 г. с представлението „Маркиз Бонели“ от Рудолф Делингер. А професионалната оперетна трупа е създадена година преди това от артиста и режисьор Ангел Сладкаров. В състава ѝ са актьорите Генчо Марков, Донка Палазова, Цветана Зографова, Надя хаджи Иванова, Иван Радев, Цветана Руменова.

След появата на оперетното изкуство на 5 декември 1918 г. е открит и първият постоянен професионален оперетен театър в България – Свободен театър в София. Той приютява за пръв път под покрива си виенската оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман. Освен заради забележителния талант на Калман, оперетата се превръща в театрална сензация и заради блестящата игра на солистите Мара Чуклева и Пепча Шмаха-Огнянова, Стефан Македонски и Генчо Марков, Донка Палазова и Люба Филипова, Матю Македонски и Петър Стойчев, Иван Радев, Тодор Йорданов, Мария Казакова. Голямата зала, в която се играе спектакълът, е с места за 1200 зрители.

През първия театрален сезон се поставят още четири известни европейски оперети: „Есенни маневри“ от Калман, „Розата на Стамбул“ от Лео Фал, „Граф фон Люксембург“ от Франц Лехар и „Кралицата на киното“ от Жан Жилбер.

Директор и художествен ръководител на Свободния театър е Петър Стойчев. През годините в него работят диригентите Панайот Пипков, Тодор Хаджиев, маестро Георги Атанасов, Тодор Торчанов, Антон Тони, Павел Стефанов, Коста Тодоров, Илия Стоянов-Чанчето. Хореографи в Театъра са Руска Колева, Елена Жабчинска, Елисавета Глюк и Ана Бонковска. Хормайсторите, допринесли за развитието му, са Илия Бърнев, Константин Рамаданов и Боян Соколов.

През 1922 г. Театърът се разширява. Към него се създават още два отдела – оперен и драматичен. През следващата 1923 г. сградата на Свободния театър е отнета и става дом на Народния театър, чиято постройка е опожарена. Останала без подслон, оперетата продължава своите изяви в преустроения Пътуващ свободен театър, който окончателно се разформирова през 1927 г.

Създадените след него оперетни театри – „Корона“, „Ренесанс“, Кооперативен театър, Художествен оперетен театър – формират представата за българския оперетен театър в периода му на възход между двете световни войни. И като разляли се в различно време пълноводни реки, намират днес своето обединение в морето на оперетното изкуство на Държавния музикален и балетен център.