Ангел Сладкаров (вторият от ляво надясно) в ролята на Наполеон заедно с Коста Райнов, Иван Радев, Васил Бакърджиев в неуточнена пиесаДА „Архиви“
Ангел Сладкаров (вторият от ляво надясно) в ролята на Наполеон заедно с Коста Райнов, Иван Радев, Васил Бакърджиев в неуточнена пиеса
      Фокстрот из оперетата „Виктория и нейният хусар“ от Паул Абрахам в изпълнение на Ангел Сладкаров

Днес се навършват 125 години от рождението на обаятелния оперетен артист с голяма музикална култура, талантлив режисьор, великолепен организатор и създател на професионалния оперетен театър в България Ангел Сладкаров (1892 – 1977). През 1914 г. прави в Шумен първата оперетна постановка на българска сцена – „Кармозинела“ от известния немски композитор Виктор Холендер. Четири години по-късно сформира професионална трупа, с която на 10 февруари 1918 г. представя в кинотеатър „Одеон“ първата оперета в София „Шансонетка“ от Рудолф Делингер, прекръстена от него в българския й вариант на „Маркиз Бонели“ (по името на главния герой, чиято роля играе).

Повечето от изпълнителите, с които Сладкаров организира представлението си, са негово откритие. Привлича в трупата 30 оркестранти от Военното училище под диригентството на чешкия капелмайстор Алоис Мацак, 15 хористи от църковната капела и 8 балерини от частното училище на хореографката Руска Колева. За спектакъла на трупата са запълнени всички места на театър „Одеон“, а публиката бурно го аплодира.

Ангел Сладкаров е автор на мемоарите „Българско оперетно изкуство“ (1975 г.). За съжаление, собственоръчно написаните му спомени са значително по-обемни от издадената книга, превърнала се в библиографска рядкост. Ръкописът на мемоарите на бащата на родната оперета изчезва безследно в Комитета за култура, а екземплярът, предоставен на издателство „Музика“, е съхранен частично и има големи празноти в съдържанието. На Ангел Сладкаров е заслугата за първите 180 грамофонни записа на танцова музика, забавни песни и оперетни арии на български език. Той открива за оперетата ни и много таланти, сред които са артистите Мими Балканска и Асен Русков. След атентата в софийския катедрален храм „Св. Крал“ („Св. Неделя“ – през XIX и първите десетилетия на XX век църквата се нарича „Св. Крал“, тъй като в нея се съхраняват мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин) през 1925 г. Ангел Сладкаров емигрира по политически причини, като взема със себе си и монтирания от него филм за най-тежкия терористичен акт в историята на България. Осъден е задочно на смърт. В Германия артистът завършва режисура при знаменития Макс Райнхард. През 1931 г. получава амнистия и се завръща в родината си, а две години по-късно основава оперетен театър „Ангел Сладкаров“. В периода 1944 – 1962 г. се занимава с литературно-преводаческа дейност в чужбина. След това работи в България като режисьор и методист в самодейни оперетни театри.

Между забележителните роли на Ангел Сладкаров са и принц Раджами в „Баядерка“ от Имре Калман и граф Данило във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар. По негова инициатива са създадени оперетните театри „Ренесанс“ и Кооперативен театър.