Тайният дискурс
Геополитическите промени, които предшестват Унгарската революция от октомври 1956 година, отправят ясен сигнал към останалите европейски държави и САЩ, че поствоенната съветска окупация трябва да приключи. Тласък за развитието на нови трансформационни политически процеси дават събитията при смяната на властта в СССР.
В края на 1955 година милиони руски политически затворници свидетелстват за терора, налаган от Главното управление на наказателните лагери (ГУЛАГ), а разследването на престъпленията и злоупотребите, извършени от Сталин, разкрива пред последователите му мащаба на неговата диктатура. Главният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов настоява тези разкрития да бъдат прочетени и пред делегатите на ХХ конгрес на Партията. Ръководството на Партията обаче убеждава Хрушчов да го направи по време на закрито за медиите заседание.
Сутринта на 25 февруари 1956 година, Хрушчов разкрива пред делегатите съдържанието на „тайния дискурс“ или „тайната реч“. В рамките на четири часа той развенчава мита за Сталин. „Конгресът ме слушаше в пълно мълчание. Както се казва в поговорката, можеше дори летяща муха да се чуе. Беше толкова внезапно и неочаквано.“
През октомври хиляди протестиращи излизат на улиците в Унгария с искане за по-демократична политическа система и свобода от съветското потисничество. Бунтът успява да свали правителството с помощта на армията и подкрепата на католическата църква. На 31 октомври реформаторът комунист Имре Над (Имре Наги), когото комунистическата партия назначава за министър-председател по време на революцията, обявява, че Унгария напуска и Варшавския договор. На следващия ден – 1 ноември, премиерът се обръща към Организацията на обединените нации (ООН), и по-конкретно към САЩ и Великобритания, с апел да признаят страната му за независима.
Оценка за тези събития дава поетесата Невена Стефанова, която е кореспондент на вестник „Народна култура“ в унгарската столица и съвременник на Революцията. През 2001 година, пред журналиста Генко Пункин от програма „Христо Ботев” на Българското национално радио, тя чете страници от своя дневник.
Въстанието избухва на 23 октомври, когато комунистическата полиция открива огън срещу студентите демонстранти в Будапеща, които настояват да бъдат огласени по радиото техните искания за свободни избори и изтегляне на съветските войски от страната. В следващите дни към протестиращите се присъединяват близо 200 хиляди унгарци.
Спонтанното национално въстание е жестоко смазано от изпратените съветски танкове и войски на 4 ноември 1956 година. Рано сутринта унгарският премиер Имре Наги обяви инвазията с думите „Нашите войски се бият. Правителството е на мястото си“. В следващите часове обаче той е принуден да поиска убежище в югославското посолство в Будапеща, където е заловен от съветските войски и две години по-късно екзекутиран. Хиляди са убитите и ранените, а близо четвърт милион унгарци емигрират от страната. Унгарската социалистическа работническа партия поема властта, с подкрепата на Москва и под ръководството на Янош Кадар.
Българската пропаганда
В края на месеца, в който Революцията е потушена, Отечественият фронт в България организира няколко последователни митинга, на които критикува „контрареволюцията в Унгария“. На първия от тях, който се провежда в зала „България” говорят някои от държавните ръководители – първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, Кимон Георгиев и лидерът на БЗНС Георги Трайков. Въвлечен, със своето красноречие, е и един от любимите български детски писатели Ангел Каралийчев. Митингът от 28 ноември 1956 година е предаван на живо по двете национални програми на БНР и от регионалните радиостанции в Стара Загора и Варна.
Опитите на държавната пропаганда да отклони вниманието на обществото от причините, довели до избухването на Революцията, както и справедливото желание за самоуправление на унгарския народ, се затвърждават по време на „спонтанно” организирания митинг софийската младеж „против империалистическата агресия, за мир и социализъм“. Пред мавзолея на Георги Димитров, на 1 декември 1956 година, говори Антон Югов, министър-председател на страната и член на Политбюро на ЦК на БКП, който заявява, че „изстъпленията на контрареволюцията в Унгария удариха на камък“. Този митинг също е излъчен на живо по БНР.
Независимо от официално разпространяваната позиция в България, поетът Йордан Русков печата и раздава листовки със свое стихотворение в подкрепа на унгарското антисъветско въстание. За тази си дейност тогава той е осъден на седем години затвор, а през 2006 година, по повод 50-годишнината от събитията, е отличен с унгарски орден. Въстанието отеква и в прочутата „Епитафия“ на Атанас Далчев:
„Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята“.
В своето есе „Унгарската есен“ писателят Георги Марков достига до тъжното заключение за събитията от 1956 година – „Внезапно и категорично до всички нас в Източна Европа историята изпрати своята истина – че сме обречени“.
Революция, която живее в съзнанието на хората
„Ние реконструираме Унгарската революция от три основни източника: военните доклади, съдебните дела и разказите на хората, в чието съзнание революцията все още е жива.” Така започва своя анализ на събитията от 23 октомври 1956 година историкът Шандор Киш, завеждащ катедра в Католическия университет в Будапеща. Записът е осъществен през 2002 година.
В дискусия, посветена на Унгарската революция и отзвука ѝ у нас, в предаването „Премълчаната история“ през 2015 година проф. Пламен Цветков дава еднозначната оценка на българските историци за героичната саможертва на унгарския народ.