„Човечеството е създало религиите, дипломацията, Организацията на обединените нации, атомната бомба, но как може да бъде спасено едно дете, още не е измислило. Нито религията, нито дипломацията, нито ООН можеха тук да помогнат. Тогава ще помогнем ние.…
„Беше гордо божие творение, съчетало в себе си стихията на темперамента с проникновението на духа… – казва за него колежката му Ванча Дойчева. – Достойнство и величие лъхаше от осанката му, но същевременно той се разкъсваше от…
Той благоговее пред планината, гората, реката, красивата природа. Когато види нещо хубаво като дете започва да пляска с ръце, все едно, че аплодира спектакъл, музикално изпълнение, добре изпята ария. Има едно характерно подсвиркване „фюйт“, с което изразява…
Съществува един български филм, към който никой никога не може да остане равнодушен. Този, който може би единствен в родното кино не остави никакви полемики. Това е „Козият рог”, а неговия създател е Методи Андонов. Същият режисьор,…
„Правото да лъжат имат само тези, които лъжат красиво”, казва писателят Емилиян Станев. Че успява да го прави красиво, спор няма, именно защото и самият той вярва във всичко, което ражда въображението му, а то е безбрежно.…
Аплодисменти по бузите Родена съм в София, така че при мене проблеми със софийското жителство не е имало. И откакто се помня все към театъра се стремях. Първите ми театрални изяви бяха много странни и особени и…
„Колкото и да изглеждаме големи отстрани, ние, актьорите, сме много крехки, лесно раними. Една дума е в състояние да провали цял спектакъл, ако човек се поддаде. Затова за роля, в която се чувствам несигурно, аз си каня…
„Истинските творци са пропити и от съмнения. Особено в превратни времена като десетилетието през 1989 година. Десетилетие, което събори цяла фалшива система от ценности. Срути кухи кумири. Разголи лъжливи митове. Сътресенията не засегнаха Станислав Стратиев. Нямаше нужда…
„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…
„Човек започва винаги от белия лист… и трябва така да стане, че да се потопи в текста. И колкото по-дълбоко се потапя човек в текста, толкова по-добре се усеща, като плувеца, който трябва себе си да привикне…