Той притежава една наистина рядка способност – умее да насити и най-малката песен с толкова мелодично и музикално съдържание, че да я превърне в емблема, която ярко се запечатва в съзнанието и създава образ, който дълго се помни.
Петър Ступел (27 април 1923 – 30 ноември 1997) е композиторът написал любимите детски песни, оратории за детски хор и оркестър, два филмови мюзикъла, оперети, мюзикъли. Автор е на симфонични и камерни творби, на естрадна, филмова и театрална музика. Сред най-известните му детски произведения, с които са израснали поколения деца, са „Зайченцето бяло“, „Лека нощ, деца“, „У дома часовник трака“, „Продавач на надежда“…

Ступел отговаря на въпроси на малките слушатели, акомпанира на пиано изпълнението им на песента си „Зайченцето бяло”, и сам пее и свири „У дома часовник трака”, запис 1983 година, Златен фонд на БНР:

„Ступел притежава моцартовска широта в музицирането за деца – отбелязва поетът Стефан Цанев. – Трябва да призная, че аз самият се захласвам, като слушам неговите приказки – изобщо забравям за текста, защото изцяло се увличам от музиката. За детската ни песен той е нещо като Иван Вазов и сигурно всички деца, които научават първото свое стихотворение „Аз съм българче” и запяват първата си песничка „Зайченцето бяло”, мислят че те са написани от един и същ автор. Такива песни може да създаде само много добър човек. А той е невероятно добър човек.”

Петър Ступел е роден в София, в семейството на професионални музиканти с потекло от Литва. Революцията и Първата световна война разпиляват потомците на фамилията на три континента. Но независимо дали са в Австралия, Франция или Германия, всички те са музиканти: „Един банкер в Швеция и един доктор в Израел са изключение от правилото, но те казват, че войната им е попречила да се посветят на семейното призвание”, споделя композиторът. Името му първоначално е Пейсах, но го променя след приемане на християнската вяра. Петър Ступел учи във френски лицей, а после завършва Музикалната академия в София в класа по пиано на проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Специализира пиано и камерна музика в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща (1949-1951). Кариерата си започва като музикален редактор в Детската редакция на Националното радио и асистент по хармония в Държавната музикална академия.

Леда Милева разказва за срещата си с Петър Ступел и за песента „Зайченцето бяло” по неин текст, запис 2003 година, Златен фонд на БНР:

През следващите години той е композитор на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1953-1965), музикален редактор в „Балкантон“, главен редактор на Музикалната редакция на БНТ. От 1980 до края на 1997 година е директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Забележителна е ролята на Петър Ступел в развитието на българската популярна песен. Негови произведения са „Снегът на спомена“, изпълнена от Георги Минчев, „Веселина“ в изпълнение на Щурците. Създава естрадни песни, носители на награди от фестивала „Златния Орфей“, сред които са „Закъснели срещи“ (първа награда, 1969 година) и „С пламъка на мама“ (втора награда, 1972 година). Участва и като член на журито на този авторитетен фестивал и допринася за откриването на нови изпълнители.

Композиторът изразява радостта си от присъдената му награда и прави оценка на това издание на „Златния Орфей”, запис 1969 година, Златен фонд на БНР:

Незабравими са песните на Ступел: „Замълчи, замълчи“ от филма „Любимец 13“, „Любовта е море“ от филма „Старинната монета“, към пиесата на Валери Петров „Когато розите танцуват“.

Певицата Мими Николова разказва за песента „Замълчи, замълчи”, запис 2002 година, Златен фонд на БНР:

Паметни са и филмите „Специалист по всичко“, „Бъди щастлива, Ани“, „Баща ми, бояджията“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Изпити по никое време“, „С деца на море“, „Дом за нашите деца“, докоснати от творческата му дарба на бележит музикален творец. Телевизионните сериали „На всеки километър”, „Капитан Петко войвода” дължат своята популярност до голяма степен на музиката, която Петър Ступел съвместно с Атанас Бояджиев пишат за тях.
Това са все заглавия, които оставят траен и носталгичен спомен, в който винаги се намесва представата за една мелодия – весела или тъжна, шеговита или мечтателна, но по „ступеловски” деликатна и чувствителна.

И макар богатото жанрово разнообразие, в творчеството му има нещо характерно и общоопределящо – необходимостта на композитора от жизнеността и точността на словото. То е неизчерпаемият източник на неговите идеи в музиката. „Рядко се среща творец с такава чувствителност към езика и към огромната му изразна скала – от ъгловатата сатирична гротеска до най-ефимерната лирика. Петър Ступел извлича, разкрива, обогатява всеки поетически нюанс, доосмисля го със средствата на музиката”, пише музикологът Леа Коен.
Един от най-впечатляващите примери за това е ораторията му „Поема за Япония”, създадена върху японски стихове и изпълнена за първи път в Япония.
Срещите на композитора сред артистичния елит с Клаудио Абадо, Катя Ричарели, Йехуди Менухин, Питър Устинов са вълнуващо събитие. Понякога то е начало на дълго приятелство, както след общата работа с Гриша Островски, Юри Буков и Климент Денчев. Книгите на Жорж Сименон и филмите с Марчело Мастрояни запълват онова време на твореца, което музиката е оставила свободно.
„Не знам дали той е дал нещо на мен или аз на него – казва Гриша Островски – но ние така си „паснахме” като композитор и режисьор, че когато трябва да работя с друг, аз неволно го сравнявам с Петьо и си казвам – ех, колко лесно може да направи Петьо това! Той може в един миг да промени настроението на сцената, да ви пренесе с няколко такта написани „а ла…” във Франция или Унгария, в XVII век или във времето на рока. Това е невероятната сръчност, равна на таланта му!”

Петър Ступел е майстор на тънките, деликатни внушения. Неговите музикални герои, независимо дали са взети от театъра, мюзикъла, филма, обикновената песен или ораторията, разговарят със слушателя интимно, спокойно и откровено. Затова, като че ли музиката му носи усещане по Екзюпери, разказва за наглед обикновенички неща, но внушава огромни житейски истини – за приятелството, за любовта към хората, за верността… и за малките ни човешки слабости представени с опрощаващата мъдрост на разбирателството и добротата.