Мария Русалиева с малкия Олег Ковачев в „Рицар без броня“ (1966)
Мария Русалиева с малкия Олег Ковачев в „Рицар без броня“ (1966)

Откъс от френската пиеса „Осем жени” от Робер Тома в Театъра на българската армия, изпълнява Мария Русалиева – запис 1965 година, Златен фонд на БНР:

У нея има една особена приповдигнатост на духа, човешки полет, устременост, които еднакво артистично въздействат както от сцената, така и във всекидневието. Може би затова изкуството ѝ е дълбоко оптимистично, заразително, живо. В нейната енергия и жизненост обаче няма заплашителна агресивност, а откровена проява на свободната ѝ артистична натура. Самобитният ѝ почерк в изкуството се ражда от тънкото и пропорционално съчетание на видимата ѝ крехкост с активния вътрешен духовен живот.

Мария Русалиева (21 юли 1928 – 5 август 2015) сякаш облъчва всеки, докоснал се до нейния свят – пряко или косвено, чрез ролите си в театъра, киното, от малкия екран или в радиоефира, чрез документалните филми за „животите ѝ“ в поредицата „Умно село“. Животи, вплели прекрасни детски спомени, съприкосновение с богат литературен, музикален, театрален свят и сурова житейска реалност.

Баща ѝ Владимир Русалиев (псевдоним на Ангел Пенков) е един от създателите на Пернишкия театър, поет, актьор, режисьор, художник, уредник на музея на Народния театър, блестящ оратор, издател на списание „Предел“. Още от малка Мария жадно попива разговорите на възрастните, гостували често в дома на родителите ѝ, като Асен Разцветников, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Асен Златаров, Теодор Траянов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Яна Язова. „Той ме слагаше на малкото столче още от 6-годишната ми възраст и аз слушах какво си говорят. Казваха му: „Защо тормозиш това малко дете с такива философски разговори?“ Той твърдеше, че ранното лягане и следобедният сън нямат такова голямо значение, колкота впечатленията, натрупани неусетно в детската душа. Колко съм му благодарна за това!“, си спомня Мария Русалиева.
В дома никога не се споменават недостатъците на хората, винаги се говори за приноса им, това, което ги прави личности. Ако има и тъмни страни, баща ѝ нарича това „conditio sine qua non“ – нещо, без което не може. Произнася го с особена патетика и ѝ обяснява: „Това, моето момиче, никак не е важно, важен е приносът!“ Стига недостатъците да не са фатални. Момичето 
най-много се уповава на кредото на баща си, което приема като свое кредо в живота – „голямото изкуство не търпи лъжа, а истината в него се постига с дълъг и упорит труд“.
Но в семейството настъпват големи катаклизми. След като умира по-малката сестричката (едва 10-годишна), майка им, красавица завършила Търговската академия в родната Варна, полудява. От грижовна и всеотдайна се превръща в безпаметна жена, която пребива от бой едничкото си дете… „Трябвало е да мина през толкова страдания –  да бъдат благословени страданията! Човек, който не е страдал, не го е осмислил, смятай го за загубен. Минавала съм през смъртта няколко пъти“, казва актрисата.

Мария Русалиева учи философия в Софийския университет до трети курс, но през 1953 година завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище в класа на проф. Филип Филипов. Веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, където остава близо 40 години. Дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“ на Николоз Бараташвили. Отдава душата си на театралната сцена. Работи с режисьорите Сашо Стоянов, Леон Даниел, Гриша Островски, Красимир Спасов, Крикор Азарян. Много близка приятелка е с актьорите Йордан Матев и Апостол Карамитев. Превъплъщенията ѝ в „Железният светилник“, „Вишнева градина“, „Сватбата на Фигаро“, „Дачници“ и много други спектакли са малка част от забележителната творческа биография на актрисата. Има над 300 роли в театъра и 20 в киното. Филмите, в които участва, – „Рицар без броня“, „Семейство Калинкови“, „Любимец 13“, „Мадам Бовари от Сливен“, „La Donna Е Mobile“ и др., ѝ носят многобройни почитатели.

Красивият глас на Мария Русалиева през годините звучи от Националното радио, от малкия екран, озвучава женските роли в 37 Шекспирови пиеси за Би Би Си и много филмови героини. През 2007 година получава наградата „Дубларт“ за цялостен принос в дублажа. Тя е най-известната нумероложка в артистичната гилдия. Казва, че в рождената дата на всеки от нас е кодиран неговият живот. Ако е така, то нейната рождена дата, 21 юли 1928 година (родена в София), е носила заряда на една неизчерпаема енергия и виталност, емоционална интелигентност и добронамерена чувствителност на дама, творец, естет.

„Как ми се иска да кажа нещо много хубаво, а като че ли хубавите неща стават все по-малко“, с тъга споделя Мария Русалиева, запис 1995 година, Златен фонд на БНР:

Дано сега духът ѝ е на това райско място, в тази прекрасна страна, за която мечтаеше, пък дали там има „адепти“ остава загадка.