„Артистите нищо не оставят след смъртта си. Поетите оставят своите поеми, песни, писателите – новели, пиеси, художниците – картини, а ние, драматичните артисти – нищо.” Тази тъжна и мрачна констатация принадлежи на един от най-големите актьори на…
Уви, въздишките на мойта гръд се носят непрестанно към небето: и моите очи, от свян, в лицето на никого не смеят да се спрат. Едно желание у тях остава: да ронят сълзи, сълзи на скръбта, и често…
„Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!” „Добрите писма” Днес, когато светът ни се струва „толкова черен” заради неизвестността и потиснати от напрежение и страх, трудно си…
Тя пресъздава стотици роли, стотици антиподни характери, но кое е обединяващото ги начало? Иванка Димитрова (16 март 1920 – 4 април 2002) е една от „големите“ за поколението си с майсторството, благородството, финеса излъчвани от сцената. Тя…
„Имаше нещо прекалено остро в проницателния му поглед, в тънките устни и в цялото изражение на лицето му, което още в първия миг респектираше. Дори неволно ти се искаше да отстъпиш крачка назад, ако се появи срещу…
„Художникът не е родил идея, която в мрамор да не е стаена, ала ръка на разум подчинена единствена познава път към нея...“ Преди 545 години в Капрезе, Италия, което по това време е част от територията на…
„Не се оплаквам от съдбата. Живях така, както исках. И не съжалявам за нищо, което съм постигнал, направил, сгрешил в живота“, признава преди време. От малък си знаел, че ще стане актьор. Въпреки това се записва студент…
„Изкуството е съзвучие от тонове“ – в запис от 1970 г. актьорът разказва за ролята на музиката в живота си: „По мое време театърът беше молитва, религия и тайнство“ – заявява Андрей Чапразов (16 февруари 1920 –…
„Обичам да работя с актьори, които показват на сцената богатството, съдържанието на човешката личност, които коренно могат да се променят, които във всяка роля оставят чувството, че се срещаме с тях за първи път и, разбира се,…
Монолог на Йоана ( Жана д`Арк) от „Орлеанската дева“ на Шилер, постановка на Хрисан Цанков в Народния театър от 40-те години на миналия век: „Тя е царицата на българския театър!“ – възкликва общественикът Траян Радев. Петя Герганова…