„Цялото ѝ същество излъчваше светлина, светеха дълбоките ѝ сини очи, светеше като ореол копринената ѝ коса, бодрата стъпка, звънтеше неповторимият звук на нейния глас, жестът на красивата ѝ ръка – цялата ѝ външност говореше за вътрешната ѝ…
„Според думите на майка ми, в които нямам основание да не вярвам, аз съм се родил с много голяма глава. Тя е плакала, смятайки че е родила, меко казано, идиотче. И нейните съмнения се увеличаваха с течение…
Тя е даровита актриса, творила няколко десетилетия на националната ни сцена. Започва артистичния си път през 1910 година, когато изиграва ролята на слугинята на чорбаджи Марко в драматизацията по „Под игото” на Иван Вазов. Помнят я като…
Той е част от историята на българската журналистика около 60 години, в които събира живота на родината в обектива на своя апарат. Сътворените от него фотографии дават облика на периодичния и ежедневния печат между 1930 – 1990…
Боли ме, че все още даваме много на некадърни синчета, само заради заслугите на бащите им. Моето откровение е, че не мога да се преустроя така бързо, както за много хора чувам, че са преустроени вече. Сънищата,…
Коронната роля в живота му, с която се нарежда сред най-блестящите образци на световното оперно изкуство, е Борис Годунов в едноименната драма на Модест Мусоргски. Монолог на Борис от „Борис Годунов” в изпълнение на Христо Бръмбаров с…
„Той набира телефона. От другата страна: „Кажете, моля". Мъжът: „Здравейте, мога ли да говоря с..." Прекъсват го: „Ама Вие не сте ли актьорът..." Опитва се да си спомни името. Мъжът бързо ѝ помага: „Да, аз съм Васил…
„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната…
„За нашето поколение той беше удивителен пример за жизненост – споделя изкуствоведът и театрален критик Севелина Гьорова. – Ние гледахме как той идва в театъра, как енергично се изкачва по стълбите с бастунчето отзад, как приветливо отговаря…
Той притежава културата на своето време. Културата на индивида. Културата на духа. Широтата и богатството му прескачат рубикона на дежурното и евтино житейско и сценично присъствие и се извисяват до неповторими висини. Той хипнотизира, защото самият е…