Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909) е роден в Охрид във време, когато българите на Балканите носят историческата отговорност да легитимират своята идентичност. От родния си град Шапкарев пише на Георги Сава Раковски през…
Акад. Михаил Арнаудов (5 октомври 1878 – 18 февруари 1978 година) е един от най-видните представители на съвременната българска наука – славист, литературен историк и фолклорист. Той въвежда нов, комплексен изследователски подход в българската фолклористика. Фолклористика и…
Маестро Филип Кутев – уста майсторът от Айтос, който превърна „дивия фолклор“ в една непреходна, модерна класика, която и днес представя с огромен успех претворения български музикален и танцов фолклор на сцените в страната и по света.…
Писател с напрегнат анализаторски ум, критик с хаплив, но справедлив език, автор, изкусно владеещ преводаческото изкуство, Владимир Свинтила (29 април 1926 – 13 януари 1998) е сред най-ерудираните личности в българското общество през втората половина на XX век.…
Ерудиран преподавател и учен с международно признание, носител на Хердерова награда, проф. д-р Стоян Джуджев (6 декември 1902 – 17 март 1998) и неговото богато творческо и изследователско дело са неотделима част от историята на българската музикална…
В един възрожденски град като Шумен със забележителни културни традиции в театралното дело, музиката и литературата, където са оставили паметни следи личности като Илия Блъсков, Андрей Блъсков, Добри Войников, Сава Доброплодни, Друми Козаров, Панайот Волов, а в края на XIX…
Проф. Кирил Дженев (1922 – 2006) е хореограф със съществен принос в развитието на българския сценичен фолклор. Името му е тясно свързано с дейността на фолклорен ансамбъл „Тракия“. В Пловдив, както самият той споделя, получава такава свобода,…
Човек неслучайно идва и се ражда нейде си „Детството влияе най-силно на житейските ни избори. Отвеждат те в Румъния, след това тръгваш на училище в Полша и първите ти букви са полските. При други исторически условия бих…
Като ръководител на едни от първите организирани вокални и инструментални групи за народна музика у нас името на Иван Кавалджиев е тясно свързано с Националното радио. В края на 30-те и през 40-те години на миналия век…
„Ние бяхме и школа, и академия, и производствена единица.“ Думите са на Коста Колев - диригентът, който обогати мелодичния език и хармоничната структура на фолклорните композиции на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио (БНР). Самобитната…