Владимир Свинтила

Писател с напрегнат анализаторски ум, критик с хаплив, но справедлив език, автор, изкусно владеещ преводаческото изкуство, Владимир Свинтила (29 април 1926 – 13 януари 1998) е сред най-ерудираните личности в българското общество през втората половина на XX век.

Роден е в Ихтиман в семейството на юриста публицист Георги Николов – Свинтила. През 1945 година завършва Италианската гимназия в София. Следва право в Софийския университет и изучава романски и германски езици. През 1949-а по фалшиво обвинение в шпионаж попада в лагерите „Богданов дол“ и Куциян“, откъдето излиза след година.

През 50-те Свинтила дебютира в „Народна младеж“ с преводите на Шекспировите „Сонети“ и „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс. През годините те са многократно преиздавани. В Златния фонд на БНР се съхранява лирическо четене на „Един се хвали с ловкост и успехи“ от Шекспир в изпълнение на актьора Андрей Чапразов, запис 1954 година:

Още като запасен офицер Свинтила марширува със стиховете на Бърнс в джоба. Когато командирът на полка го пита: „Кой идиот Ви е произвел и то в чин старши лейтенант? С какво се занимавате в цивилния живот?“, младият мъж отговаря, че чете и превежда поезия. „Това е отлично. Затворете се в Щаба и си четете поезия, но на плаца не искам да се мяркате!“. И докато другите решават тактически задачи, той започва първия етап от преводната си работа върху стиховете на Бърнс.

„Пролетта дойде, дойде и лятото. Аз превеждах – спомня си Свинтила. – Живеех в Панчарево. Къщата ни бе на висок хълм. Небето започваше от самия праг. В огромната люлякова гора пред нас пееха по цяла нощ славеи. Работех по тяхната песен. В краката ми лежеше Мури, домашното куче вълча порода. На бюрото ми се изтягаше Гриза, нашата котка, която следеше с края на окото си кучето, с което уж бяха приятели. Настолната лампа осветяваше само белия лист пред мен. Кучето и котката бяха едва доловими в мрака. Правех по осем-десет варианта на една песен. В горещите нощи слизах да се къпя в синия вир.“ За „онези щастливи години, когато шотландецът върви през шопските ниви с букетче есенни минзухари в ръка“ разказва Владимир Свинтила в запис за Националното радио от 1978 година:

Редактор на книгата в превод „Песни и поеми“ от Робърт Бърнс е Валери Петров. Двамата извършват редакцията за един ден – дванадесет часа напрегнат труд. „Пазя екземпляра с всички бележки на Валери, с всички подобрения, които той внесе. Не се срамувам, че съм му задължен – казва Свинтила. – Преводът ми имаше огромен успех. Изкрадоха книгата от всички библиотеки и читалища. Откраднати са и десетте депозитни екземпляра от Народната библиотека. Във всяко село и във всеки град има по няколко преписа на ръка.“

„В цъфналата ръж“ – лирическо изпълнение на Татяна Лолова, запис „Златен фонд“ на БНР, 1978 година:

Философската задълбоченост, с която Владимир Свинтила разчита посланието на англоезичните поети и го облича нежно в български слова, е характерна и за художествената му публицистиката. Той е изключително проницателен автор. Притежава редкия талант да анализира исторически явления и да извежда на показ онези общопознати тенденции, връзките между които обаче не са очевидни. С този си подход той достига до ново публицистично интерпретиране на социокултурната ни среда.

Влюбен в народностното начало и народностните традиции, тема в творчеството на Свинтила е необходимостта от преосмисляне на настоящето и чрез връщане към корените. В романизираната биография „Слово за зографа Захарий“ авторът обрисува българина и неговото възприятие за света с художествен възторг от идеалите на формиращата се нация. В „Етюди по народопсихология на българина“ фокусът е изместен от гротескови образи. В творчеството си Свинтила разобличава фалшивия морал и борбата на индивидуалностите за оцеляване в хаотичната модернизация на българското общество след Освобождението.

В свои беседи той неведнъж говори за противоречивото въздействие на университетите у нас – че новата им функция е „да трансформират селянчетата в администрация“. Неласкаво се изказва и за организацията на архивното дело в страната, като посочва, че опазването на архивните документи е основополагащо за съхранението на националната ни памет.

Много са жанровете, в които твори Владимир Свинтила – есета, мемоари, публицистика, повести, разкази, новели, стихотворения и преводи, и във всички тях той се отличава като завършен и пълнокръвен автор с един универсален кодов език. Неговото перо е неизменна част от върховото развитие на българската литературна традиция.