Тя е сред видните изследователи от втората половина на XX век, с които е свързано развитието на съвременната музикална фолклористика у нас. Научният ѝ интерес е насочен главно към разновидностите на българския музикален фолклор в различните етнографски области. Събира и записва над 10 хиляди народни песни, някои от които възпроизвежда по слух. Нотограмите, дешифровките и текстове, които изготвя към песните, се съхраняват в архива на Института за изследване на изкуствата към БАН, където в сектор „Музика“ е дългогодишен научен сътрудник. Автор е на първия по рода си изследователски труд в нашата фолклористична литература – „Музикално-фолклорните диалекти в България“ (1981). В него е разгледана връзката на народопесенните диалекти с езиковите диалекти в страната според ятовата граница.

Елена Стоин (12 април 1915 – 13 декември 2012) е родена в Самоков в семейството на известния музикален фолклорист Васил Стоин, който с нотна тетрадка кръстосва България от Осогово до Черно море и от Дунав до Родопите. Тя израства в среда, в която събирането на народни песни е възприето като житейски дълг. Като дъщеря на Васил Стоин често чува за себе си „Ти вървиш напред, щото имаш гръб“, което изказване тя репликира с думите „Върху тоя гръб трябва да има и глава, така че само гърбът не е достатъчен“.

В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват записи с научна стойност, в които Елена Стоин просторно говори за историческия развой на българската музикална фолклористика и за изследователската дейност на първото ни поколение учени в тази област. В интервю от 1983 г. тя обръща внимание, че преди Освобождението почти не се проявява грижа за музикалната страна на народната песен и се записва само нейния текст. Споменава първите опити за нотиране на български народни песни от този период:

„За записване на български народни мелодии със съвременни нотни знаци може да се говори чак след Освобождението“ – казва Елена Стоин. За едни от първите записвачи на народни песни с „верен усет към техните ритмични особености“ и за здравите основи, върху които стъпва нашата следосвобожденска фолклористика, поставени от Иван Шишманов, говори в същото интервю:

„Аз поисках да следвам в Музикалната академия – спомня си Елена Стоин – като никога не съм мислила, че учейки музика ще продължа това, което е работил баща ми. Той се опита по едно време да ме въведе в работата, като ми даде някакъв материал да преписвам, но аз просто не се хванах. И така завърших гимназията с намерение нататък да уча музика. Учих пиано при Тамара Янкова и мислех, че това ми върви. Затова и се записах най-напред в средния отдел на Академията, за да мога да посвиря повече, но един от моите професори, Никола Атанасов, който ми преподаваше по хармония и  солфеж ми внуши да не продължавам много да се занимавам със свирене и да завърша Теоретичния отдел, тогава се наричаше Учителски отдел. Когато споделих в къщи на баща ми, той не се противопостави, каза „Ех, все едно е“. И така завърших Теоретичния отдел на Музикалната академия с много хубави мисли и спомени за това следване, за моите професори. Освен Никола Атанасов, който имах като баща, трябва да спомена и професор Брашованов, и Веселин Стоянов, и Цанко Цанков, който ни показа как се прави дирижиране и хорово, и оркестрово.“

След това Елена Стоин учителства две години в Казанлък, една в Павликени и три в Ямбол. През есента на 1943 година е командирована в Отдела за народна мзуика на Етнографския институт с музей към БАН, но скоро започват бомбардировките над София и тя е принудена да се върне отново в Ямбол. Поради извънредната ситуация са отменени учебните занятия. За да ангажират учениците, Елена Стоин заедно с нейната колежка Дора Попова създават ученически хор, който с успех изнася няколко концерта в градското читалище. След 1945 година се завръща в Етнографския музей, където започва същинската ѝ кариера на музикален фолклорист. В една стая работи с Райна Кацарова, която възприема като духовна майка и за която говори с възторг като значителна фигура в българската етномузикология. „Времето, прекарано в Етнографския музей, за мен е много важно – споделя Елена Стоин, – защото народната песен не биваше сама за себе си, а винаги във връзка с етнографските условия, така ни учеше тогавашният директор Христо Вакарелски.“

Предлагаме ви да чуете един от многото теренни записи на Елена Стоин, направен през 1959 година в Средна Западна България – „Заспала света Неделя“* в изпълнение на Трена Пейчева, Цветана Началничка и Руска Началничка от село Дяково, Дупнишко:

През 1950 година Отдел „Народна музика“ на Етнографския институт преминава в Института за музика с музей и под ръководството на видния Петко Стайнов се превръща в сърцевината на новосъздадения институт. Елена Стоин споделя, че това е период на засилена и много успешна научно-изследователска дейност. Участва и в журито на първите фолклорни събори, организирани у нас – в село Граматиково през 1960 година по инициатива на Радио София с цел събиране и излъчване на автентично песенно творчество, и след това в Копривщица през 1965-а. По време на експедициите из страната събира множество теренни материали, на базата на които създава своите научни трудове. Автор е на монографията „Български епически песни“ (1980) и сборника „Народна песнопойка“ (1982). Пише статии и студии за добре познатите ни народни изпълнители Борис Машалов, Магда Пушкарова и Мита Стойчева. „Това бяха комплексни експедиции – казва Елена Стоин – участваха художници, архитекти и ние, музикантите. Често наблюдавахме работата на другия и за мене това беше едно разширяване на погледа към цялостната национална култура. (…) Имам много хубави спомени от моите теренни проучвания, срещнах такива едни талантливи селски жени и мъже, които разбираха смисъла на нашия интерес и с удоволствие ни сътрудничеха.“

По тази публикация работи Анна Капитанова 

*Записът е част от компактдиска към „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“ (издателство БАН, 2015). Съставители: Горица Найденова, Мария Кумичин, Диана Данова-Дамянова, Александър Нушев