Поет, музикант и актьор, хуморист и сатирик, един от родоначалниците на стила на куплетистите, който има огромно значение в миналото и отражение до наши дни, трубадур, възпяващ неволите и радостите на своя народ, импровизатор от висока класа. Стоян Миленков е една от най-интересните и колоритни личности в българския културен живот от първата половина на ХХ век.

Роден е на 9 ноември 1889 г. в Брезник. След като завършва Втора мъжка гимназия в София, през 1907 г. е ученик в Народния театър, а през следващите две години учи театрално изкуство в Париж при големия актьор Пол Муне. Работи в известните парижки театри „Комеди монден“ и „Одеон“ като стажант-режисьор и артист. По-късно вече е драматичен актьор в Народния театър (1913 – 1914), след което избира естрадата пред театралната сцена и се посвещава изцяло на творчество. През 1914 г. дебютира в софийския театър-вариете „Нова Америка“. Съчинява хумористични песни, в повечето случаи и мелодиите за тях, които изпълнява на различни сцени, в локали и вариетета, театри, кина, циркове, обикаля България надлъж и нашир, пее при всякакви условия. Акомпанира си на китара, а друг път негови акомпанятори са известни естрадни пианисти или салонни оркестри. Създава и ревю-програми. От края на 30-те години до 1941-а сътрудничи на Радио София в предаването „Час за селото“, в което участва със свои изпълнения.

Палитрата на артиста е особено богата. Той създава образци, чиито текстове са отражение на актуални събития или засягат злободневни теми. Част от веселите песни, които пее, са интонационно свързани с шопския музикален фолклор и повлияни от тиролските песни. С остроумните си и често хапливи куплети в хумористичен стил, но с особено остър социален смисъл, той осмива и изобличава обществените порядки, политическите пороци, продажни министри и политическите им машинации, гешефтари, диктатори, черноборсаджии, не се страхува да се надсмее дори на министър-председателя. Явява се като вечната опозиция на властта. Стоян Миленков е професионален актьор комик и много добър импровизатор. За уникалния му творчески почерк изтъкнатият музиковед и фолклорист акад. Николай Кауфман посочва: „Несъмнено най-силно и важно за историята на нашето минало са политическите му сатирични песни. Това са песни, родени на сцената, песни, предназначени да се изпълняват от актьора. Често съдържанието остава недоизказано без участието на мимиката, на жеста. Няма да е пресилено, ако изтъкна, че с изпълнението си на сцената Миленков изпреварва своето време, подсказва един стил, който ще се роди у нас твърде късно – стила на политическата песен.“ Музикантът създава и композиции в духа на градско-селския фолклор, тарикатски, дори шлагерни песни в годините, когато нашето шлагерно изкуство едва прохожда. Почти всички съвременни групи за стари градски песни имат в репертоара си от тези негови творби. А шеговитите му или саркастични песни, импровизирано създавани в градчета и села, се разпространяват като народни и звучат дълго време. Пребродил България, всеобщият любимец завършва кариерата си в Софийския градски цирк, на чиято арена почти до края на живота си (30 юни 1953 г.) пее своите злободневни куплети, неизменно аплодирани от публиката.

През 1916 г., по предложение на приятеля си Васил Гендов, вече прочутият певец написва либретото на първата българска оперета за възрастни „Моралисти“, чиято музика е дело на маестро Георги Атанасов. Това е фарс за нравите на спекулативната буржоазия, развихрила се на родните пазари в годините на Първата световна война. Миленков е автор и на шопските поеми „Пендо и Пена“ и „Подвигът на Пижо“, на брошурата със сатирични песни „Генуезки силуети“ (1922), всяка от които е свързана с конкретни политически събития. През 1934 г. по случай 25-годишния творчески юбилей на хумориста излиза сборникът му с избрани творби „Карнавал без маски между кабарето и Парнас“. По този повод литературният и театрален критик Димитър Б. Митов пише: „Стоян Миленков е най-добрият представител на лекото куплетно творчество у нас. Той намира сюжетите си с винаги сигурна бързина и удря на място. Неговата природна добродушност често пъти смекчава поводите за жесток сарказъм, който прелива в нюанси в леките му куплети.“

Благодарение на близкото приятелство на Стоян Миленков със забележителни творци като Илия Бешков, Александър Божинов, Александър Добринов, Райко Алексиев и др., освен текстовете на знаменитите му куплети за поколенията остават и неговите карикатури, рисувани от тях. За съжаление обаче животът и творчеството на народния трубадур не са достатъчно проучени и описани. Този талантлив и продуктивен творец е бил изключително скромен, поради което много от нещата му са загубени. Един от най-сериозните изследователи на изкуството му е акад. Николай Кауфман, а свои статии са му посветили и Васил Гендов, Драган Тенев, Елена Огнянова, Кирил Батенбергски, Андрей Андреев и др.

* Заглавието е заимствано от едноименната книга на дъщерята на Стоян Миленков – Чайка Миленкова, издадена през 1989 г., издателство „Музика“.