Кръг „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов (от ляво надясно)ДА "Архиви"
Кръг „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов (от ляво надясно)

В българската културна история са малко интелектуалните фамилии оставили диря в цивилизационното ни развитие. „Династията Митовци от Стара Загора“, както я нарича д-р Кръстьо Кръстев е феномен като „енергично родово предприятие за творческа и обществена изява“. Всички учили в чужбина успяват да обогатят и дори променят облика в културната ни периферия. Академик Антон Митов основал заедно с проф. Иван Мърквичка Рисувалното училище в София и един от творците изографисали „Свети Александър Невски“. Брат му Георги Митов, италиански възпитаник от школата на Джакомо Гроссо, завършил с отличие и златен медал Академията. Третият брат Борис Митов е учител-естественик, чиито учебници  се сочат като връх в методиката. Синът на професор Антон Митов – Борис Митов, който учи в Париж, е академичен портретист, преподавател в Художествената академия.

Последовател на тази неукротимост на духа и неспокойна творческа природа е и Димитър Борисов Митов. Неговото присъствие е създавало физическа и морална стабилност в обкръжението, където се поражда и псевдонимът – „Дъбът“, резултат от първите букви на името и презимето – Д. Б. Митов. Роден е на 8 март 1898 г. в Казанлък, Митов е виден литературен и театрален критик, публицист, автор на редица монографии за български и чужди писатели, специализира история на западноевропейската литература в Сорбоната и Колеж дьо Франс. Преподавател по западноевропейска литература в Софийския университет, създател и първи ректор на Държавното висше театрално училище, основано през 1948 г. Запомнящи са силният му  глас, заразяващият гърлен смях, находчивото остроумие, бързата литературна мисъл. Личности като проф. Иван Шишманов, Александър Балабанов, Георги Бакалов, приятелството му с Елин Пелин и Христо Смирненски оформят неговите литературно-естетически възгледи.
Д. Б. Митов е автор на книги с литературни портрети и очерци на писатели, на пет томна история на западноевропейската литература – голямо по обем и извънредно разнообразно по съдържание литературно наследство.

      Журналистът Веселин Йосифов говори за литературната и публицистична дейност на Д. Б. Митов – запис от 1988 г.

В периода между двете Световни войни, в една сложна обстановка, основните фигури, които проектират европейските културни ценности върху културната панорама на България, са Александър Балабанов със своя в. „Развигор“ и неговият ученик Димитър Митов с в. „Литературен глас“. Вестник „Развигор“ с редактори Ал. Балабанов и Д. Б. Митов е първият литературен вестник в Европа. В него се поместват както художествени произведения от български и чужди писатели, така се промъква и възрожденският дух на български общественици като – Иван Вазов, Христо Ботев, Захари Стоянов.

През 1928 г. се създава в. „Литературен глас“ –  „една малка енциклопедия за тогавашната българска интелигенция“, както го нарича журналистът Веселин Йосифов. Това е ежеседмичник за литература, изкуство, седмични проблеми, дискусии, полемики. Под редакторството на Д. Б. Митов той се утвърждава като орган на свободната мисъл. В първия му брой Митов публикува уводната статия „На свобода“. „Свободата е големият идеал, към който се стреми всеки труженик на перото и останалите изкуства“ – обобщава неговият изследовател Дженю Василев.  В „Литературен глас“ се препечатват публикации от френски вестници и списания, съветски новини и културни събития. Духът на западноевропейската култура, както и руската култура и литература са взаимно преплетени в създаването на едно живо, търсещо слово за справедливата кауза на антифашизма, демократизма, реализма. Заклет демократ по убеждение Митов е следил интелектуалния живот и на Изток, и на Запад. До имената на Лев Толстой, Максим Горки, Фьодор Достоевски, Леонид Леонов, Михаил Шолохов, Сергей Есенин, Иля Еренбург, нарежда Йохан Гьоте, Готхолд Лесинг, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне,  Бенедикт де Спиноза, Уолтър Скот, Стефан Цвайг, Пол Моран, Герхарт Хаупман.

Отявлен хуманист, зачитащ човешкото достойнство и основните граждански свободи, работи и като секционен председател в Българо-съветското дружество (1934 г.). Като член на Комитета за защита на евреите участва активно в събитията и акциите около спасяването на българските евреи и е едно от главните действащи лица. „Жалко е, че в XX век сме принудени да се занимаваме с въпроси за раса и расизъм и други подобни глупости. Днес, когато дори и негрите имат свои велики представители в областта на наука и изкуства, се търсят аргументи, само и само за да се гонят евреите. И антисемитизмът е едно също такова несериозно проявление, както всички ненаучни теории. Еврейството даде едни от най-големите гении на света. Странно е, че днес един Лесинг се преследва. Лесинг бе човекът, който освободи германската литература от чуждите окови и сложи началото на германската култура. Няма защо да споменаваме други имена. Те са хиляди и правеха чест на Германия. Достатъчно е само да се каже, че най-големият човек на новото време, Айнщайн, е евреин…“

Вълнува го словото, което изгражда и оформя личността в изкуството, разгръщането на таланта, обогатяването му чрез методологията и достиженията на прогреса на човечеството. Със страстта на запален театрал, долавящ и най-малкия фалш, Д. Митов е безкомпромисен в усета си за високата мисия на изкуството. От трибуната на „Литературен глас“ се коментират всички значителни факти от театралния свят, както и всички сфери на духовния ни живот. Нещо повече, самият Митов застава в основата на най-решаващия процес – възпитанието на театралните кадри. Създава учебната програма, плановете за обучение, съдейства за преименуването на Държавното висше театрално училище във Висш институт за театрално изкуство през 1954 г. и става негов първи ректор. Влиянието му, съчетаващо неспокойствието на възрожденския дух и разностранността на широкия интелект, се разпростира в нашия духовен живот и днес.

      Спомени за Д. Б. Митов споделят актьорите Любомир Кабакчиев, Григор Вачков и съпругата му Калина Малина – запис от 1978 г.

Носител на престижното френско отличие – „Академична палма“ (1934 г.), за принос в популяризирането на френската култура и българското звание „Народен деятел на културата“ (1971 г. посмъртно),  Димитър Борисов Митов ни проектира във времето на 30-те и 40-те години на миналия век в една свободна България с процъфтяваща духовност, бохемска изтънченост и неумолим устрем към Европа.