10 ноември - денят, след който нямаше връщане назад

Наричат го „Денят хикс“. Денят 10 ноември 1989 година, който ден беляза поврата в най-новата история на България като страна от социалистическия лагер. 

„Още преди една година другарят Тодор Живков в писмо до Политбюро помоли да се обсъди и внесе на пленум на Централния комитет предложение да бъде освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, член на Политбюро и председател на Държавния съвет. Той аргументира молбата си с принципните постановки, развити в Юлската концепция на Националната партийна конференция, и по-конкретно се позова на мандатния принцип, макар че той още не е станал уставно и конституционно положение.

Към аргументите, изложени в писмото от миналата година, другарят Тодор Живков изтъкна и обстоятелството, че повече от 30 години е начело на партията и държавата, че наближава 80 години и чувствува, че силите го напускат, а работата на генералния секретар е винаги много напрегната, още повече в такъв решаващ за страната исторически момент.“ (в-к „Отечествен фронт“)

30 години изминаха от този ден, в който този поврат бе заченат като преврат, защото тогава на пленум на Централния комитет на БКП бе приета и гласувана оставката на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков след 33-годишно управление на партията и държавата. Тази оставка е подадена предния ден, 9 ноември, на заседание на политбюро, но не съвсем доброволно, а под натиск от съветска страна, сиреч от Михаил Горбачов, който за перестройката си искаше нови, по-млади кадри, разбира се, от средите на комунистическите братски партии.

На това събитие не може да се гледа като откъснато от редица други събития и то далеч не само у нас. На същия този 9 ноември пада Берлинската стена. Нещо също така немислимо, както и падането на Живков. Самият той на въпросния пленум, разсъждава за събитията в ГДР като нещо, за което няма информация, а това най-малкото е странно.

На 9 ноември по границите на ГДР ври и кипи, Австрия вече е отворила своите към Унгария, а привечер в Берлин идва изненадващата развръзка. Цял свят вижда и чува това, което министър-предеседателят на ГДР Гюнтер Шабовски изрича по време на пресконференция, излъчвана по държавната телевизия на ГДР. „Това“ , казва той, „по мои сведения влиза в сила веднага, незабавно“!

Оказва се впоследствие, че такова решение не е вземано и това е негова погрешно разбрана информация, но е вече късно и хората се стичат по граничните пунктове, а никой не може да спре берлинчани да преминат „оттатък“, както беше изразът тогава.

Та на този фон тече и пленумът в резиденция „Бояна“. На 10-ти сутринта Тодор Живков изнася доклад и в привичен, спокоен тон чертае бъдещите стъпки за промени в партията и държавата. Нищо не подсказва това, което ще се случи след почивката по точката „Организационни въпроси“. На бърза ръка оставката е гласувана и приета, както е гласувано и прието предложението за генерален секретар да бъде избран Петър Младенов, на когото се дава и думата. Той благодари за доверието и обещава перестройка. Разбира се отделя и топли думи за другаря Тодор Живков.

А народът се оказва изненадан и неподготвен за такава вест. Толкова по-голяма обаче пък е избуялата народна радост и опиянение. Е, може би не веднага и не за всички. Това в ден днешен няма никакво значение.

В интервю за БНР президентът Желю Желев разказва от първо лице за събитията белязали 10 ноември 1989 година.