Неговият теренен и енциклопедичен подход в събирането и опазването на множество културни паметници го нареждат сред най-ярките личности на българския XX век. Проф. Асен Василиев (2 юни 1900 – 21 юни 1981) е виден изкуствовед и художник. Роден в Кюстендил, той принадлежи към кръга на местните художници, в който попадат Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов и други именити творци. През 1925 г. завършва живопис в Художествената академия. Преподава рисуване в Берковица, Шумен и София. Изнася беседи по история на изкуствата в редица градове. Като учител в Шумен изрисува глаголическите символи и кирилските знаци, носени на първата манифестация на буквите в града – инициатива, която след това се разпространява в цялата страна.

Любовта към изкуството е неговият лайтмотив в неуморните обиколки из българските църкви, манастири и параклиси. Проф. Асен Василиев е автор на стотици научни студии за историята на църковната живопис и изготвя препоръки за опазването на стенописите на културно-исторически обекти у нас.  С неговото име са свързани различни изследвания върху Казанлъшката гробница, Рилския манастир, Боянската църква, Бачковския манастир, Ивановските скални църкви в Русе, Търновската църква „Св. 40 мъченици“ и Арбанашката „Рождество Христово“, „Света Петка“ в София, резбите и иконите в Черепиш, стенописите на Зографския манастир, иконописта на зографите и дърворезбата на дебърските майстори в Македония и в църквата „Св. Спас“ в Скопие и на много други свети обители.

В Златния фонд на Националното радио се съхранява гласът на именития изкуствовед, който проследява делото на зографите в църквата „Св. Димитър“ в село Тешово, Благоевградско, и подробно описва стенописите и дърворезбата там. „В онова време след Паисиевата история продължавало да бъдат неизвестни някои исторически обстоятелства и се е смятало, че Кирил и Методий са присъствали на покръстването в двореца на Борис в Плиска. Това, разбира се, не е вярно, но така се е знаело и така са го рисували нашите живописци. И то не един или два пъти, има стотици икони и стенописи, където са изобразени двамата братя, които покръстват Борис и неговия двор“ – казва проф. Асен Василиев през 1979 г., като обръща внимание на сцената с ослепяването на княжеския престолонаследник Владимир:

„Асен Василиев беше от тази плеяда български учени, които бяха много големи позитивисти, т.е. хора, които великолепно познаваха материала и които проправиха път на нашето изкуствознание – казва за БНР през 2000 г. изкуствоведът Аксиния Джурова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, където се съхраняват библиотеката, научния и фотографски архив на професора. – Фактически, ако тях ги нямаше, на нас щеше да ни бъде много трудно, защото книгите на Асен Василиев са изпъстрени с документален материал и представляват настолни книги за всеки, който се занимава с Българското възраждане.“

„Разплитал е родословното дърво на Молерови от Банско, събирал е парче по парче историята на Тома Вишанов-Молера, вървял е по следите, оставени от Кольо Фичето, на майсторите Миленко и Алекси Рилец, градили Рилския манастир, регистрирал е за археологическата и изкуствоведска наука изображенията на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович и на цялата плеяда известни и незнайни иконописци, резбари и строители. Едва ли има друг такъв познавач и историк на старото изкуство, който с такава интуиция и вяра в ценностите да е изучил и описал с изчерпателни детайли творчеството им през XVIII и XIX век в книгата си „Български възрожденски майстори“ – казва журналистката Нели Цонева, изследовател на делото на Асен Василиев и сценарист на документално-публицистичния филм за него „Отдаден на вечността“ в съавторство с дъщерята на професора. В разговор за Националното радио от 2018 г. Нели Цонева споделя интересни факти от живота на изследователя:

„Той еднакво се отдаваше на и на художествените си занятия, и на научната си дейност – спомня си дъщеря му Екатерина Василева в радиоразговор от 2000 г. – В архива му се намира едно негово писание, в което специално подчертава: „Когато съм рисувал, съм искал да пиша, а когато съм писал, ме е теглило рисуването“. И действително той през цялото време, в което работеше като учен, не остави палитрата и четките“. Неговата ниша в изобразителното изкуство, преплетена между късния символизъм и съвременните художествени търсения, се отличава с изразена градска тематика. Асен Василиев, за разлика от неговия близък приятел и кумир в живописта Владимир Димитров-Майстора, акцентира на градския живот, на дамските журове на кафе, и градската визия на жената. Той е един от малкото представители на течението ар деко̀  у нас през 20-те и 30-те години на XX в.

Изключителен познавач на възрожденски паметници със съществена културно-историческа стойност, събирач на епохална памет за развитието на историята на изкуството, неуморен преследвач на стенописно знание. Изследователят, който се тревожи за влошаващото се състояние на стенописите на църквата в Рилския манастир и проследявайки една от пукнатините в нея, достига до добре замаскирана врата, симетрично проектирана и от другата страна. Проф. Асен Василиев пръв открива четирите малки помещения, където някога се е намествала охраната на манастира срещу османските набези. Наред с научните си трудове за изкуството на зографи, резбари и строители професорът изследва и балкански етнокултурни традиции с изчезнало масово практикуване. Неговият архив от около 7500 фотографски плаки представлява  едно от най-големите наследства на паметници на културата от Балканите и от Света гора.