Мара Шопова – светилник, около който се въртеше културният живот на Стара Загора

„Тя беше като светилник, около който се въртеше културният живот на Стара Загора. Нашият дом беше средище на писатели, поети, художници, артисти. Тя умееше от всеки ден да направи празник“ – спомня си Наум Шопов за своята майка актрисата Мара Шопова. Именно тя го „закърмва“ с изкуството на Мелпомена. Мара Шопова (1 октомври 1894 – 20 март 1980) е родена в Хасково, където от малка стъпва на любителските театрални сцени. През 1917 г. заедно с брат си Данчо Делчев изнасят спектакли в полза на войнишките семейства. Събраните средства се използват за издигането на паметник на загиналите войници от града, а след това и за построяването на сграда за театъра в Хасково. Междувременно се омъжва за Петър Райжеков, от когото ражда две деца. Скоро обаче, след като съпругът ѝ се завръща от фронта и заболява фатално, тя остава вдовица.

През 1920 година 26-годишната Мара заедно с брат си Данчо са поканени от културно-просветното дружество „Театър“ в Стара Загора като актьори в новосформираната театрална трупа. Същата година тя участва в откриващата сезона постановка „Иванко, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев. Това е нейният първи спектакъл на професионална сцена, защото именно с такъв авторитет се ползва старозагорската трупа, и в следващите четири десетилетия тя не слиза от нея. Режисьорите започват да ѝ поверяват големите роли. Следват „Американската леля“, „Тайфун“, „Под старото небе“ и много други. В „Химн на нищетата“ Антон Страшимиров, удивен от майсторството на младата Мара, отива при нея още по време на антракта, за да изкаже своите поздравления. Оттогава става неин приятел и наставник особено за пиесите си „Свекърва“ и „Вампир“. През 1921 г. вече засвидетелствалата своя талант Мара сключва брак със секретаря на културно-просветното дружество Христо Шопов. Раждат им се две деца и всички живеят в сградата на театъра, докато се установят в собствена къща през 1933 година.

Мара Шопова далеч не изявява себе си само в актьорската професия. Нейните заслуги са съществени както за развитието на професионалния облик на старозагорския театър, така и за цялостната културно-организационна дейност в града. Включена е в градската просветно-театрална комисия. Работи като режисьор и на театралната трупа, и на детска музикална китка „Родни звуци“, където си сътрудничи с нейния създател Тодор Пъндев. През 1922 г. театралният сезон е открит с пиесата „Вампир“ по нейна режисура. Тя играе и в главната роля. Работи денонощно, за да доближи старозагорската публика до по-високи естетически търсения. Не случайно, когато нуждата от опера в града вече е назряла и има изграден творчески потенциал за подема на това изкуство, Мара Шопова е поканена като първа режисьорка на Оперната дружба в Стара Загора през 1925 г.  Първата опера, по която работи, е „Гергана“ на маестро Георги Атанасов, а следващата – „Трубадур“ от Джузепе Верди. И с това не се изчерпва зарядът за правенето на култура, който съпътства тази личност през целия ѝ път. Заедно със съпруга си полагат основите на библиотеката в града през 1929 г., като подаряват своите лични екземпляри и издирват ценни произведения из тавани и мазета, за да попълнят основния фонд. За първа библиотекарка е назначена Мара Шопова. Тя е първата, чийто глас прозвучава в ефира на Радио Стара Загора през януари 1936 г.

Актрисата е водеща на детския радиочас и води и културната хроника. Същевременно работата ѝ на сцена не стихва, поставя в училища и читалища, обучава новопостъпилите в театъра. За този период актьорът Васил Попилиев си спомня: „Срещата на актьора с добър партньор е едно истинско училище. Там, където не достигат силите на актьора, добрият партньор ще му помогне. Случвало ми се е и на мен, особено в началото на кариерата ми – в Стара Загора, където се наложи, аз като млад актьор тогава, да играя възрастен и да ми партнират възрастни колеги. Една такава актриса беше Мара Шопова. Много добре си спомням как тя ми помагаше в тия именно трудни моменти. Аз играех Герака (бел. ред. дядо Йордан), на 25 години бях тогава, и разбирах сложността на положението, в което се намирам. Разликата между нас беше почти 30 години, а тя трябваше да играе жена ми. Но благодарение на това, че тя беше наистина голям майстор, успяваше да ме измъкне и там, където не ми достигаха силите, усещах я как заставаше пред мен, за да вземе от мене „палката“ и да продължи напред. Затова съм ѝ много благодарен. За Мара Шопова може с твърдост да се каже, че тя наистина е един от стълбовете на Старозагорския театър и нейното име заслужава да бъде записано в златната книга на този театър“.