Държавник с огромен принос в решаването на българския национален въпрос
В историята на България има личности, които обединяват националните стремежи на няколко поколения българи. Такава личност е и Марко Балабанов. Неговата обществено-политическа дейност е свързана с две епохи – борбата за църковна независимост и пропагандирането на просветителски идеи през Възраждането и изграждането на новата българска държава след Освобождението.
Именно той е дипломатът, който заедно с Драган Цанков обикаля из кралските дворове на Европа след кървавото потушаване на Априлското въстание и защитава въпроса за автономията на България. Двамата се срещат с най-влиятелните европейски държавници на XIX век – граф фон Бисмарк, Уилям Гладстон, дук Деказ, цар Александър II и други. През 1876 година те издават в Лондон „Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестте сили на Европа“. Този труд запознава чуждата общественост с неправомерното положение на българите в Османската империя.
Дипломатическата обиколка Балабанов и Цанков изиграва съществена роля за свикването на Цариградската посланическа конференция и последвалата Руско-турска война от 1877-78 година.
Първият министър на външните работи и изповеданията
Марко Димитриев Балабанов (14 март 1837 – 16 юни 1921) е роден в Клисура в търговско-абаджийско семейство. Израства с идеята, че вярата и науката са условие за осъществяване на политическа независимост. Началното си образование получава в килийното училище в родния си град, а след това е изпратен да следва богословие в Семинарията на остров Халки. Учи право в Атина и медицина в Париж. Посещава лекции по философия и естествени науки в Хайделберг, а през 1870 година завършва правни науки във френската столица. Същата година се установява като адвокат в Цариград, където активно се включва в обществения живот на българската колония и допринася за създаването на независима Българска екзархия.
След Освобождението участва в Учредителното събрание в Търново и е народен представител в I-то Велико народно събрание. Марко Балабанов става първият министър на външните работи и изповеданията (юли-ноември 1879) в правителството на Тодор Бурмов. Заема същия пост и в правителството на Драган Цанков. В първото десетилетие на Третата българска държава е изпращан на дипломатически мисии в Цариград, Букурещ и Атина.
Историкът проф. Веселин Янчев подчертава многостранната дейност на Балабанов в интервю от 2011 година, което се съхранява в Златния фонд на БНР:
Редактор, публицист, преводач и документалист
Балабанов редактира и сътрудничи на възрожденски и следосвобожденски периодични издания. Редактор е на вестник „Век“ в Цариград. Работи върху своите „Философски и социологически съчинения“ (издадени през 1986-а), в които проследява ролята на „усърдните и неуморимите радетели за българското пробуждане“. Изследва приноса на Васил Априлов, Неофит Рилски и Николай Ст. Палаузов в развитието на българското просветно движение, като изтъква и ролята на руския българист Юрий Венелин. Автор е на „Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче“, „Страница от политическото ни възраждане“, „Граф Игнатиев. Спомени“, „Тодор С. Бурмов“ и други трудове.
Съществен е приносът му и в областта на документалистиката. Той пръв публикува част от кореспонденцията (в превод от гръцки на български) между Васил Априлов и Неофит Рилски. Благодарение на него до българската общественост достигат някои от писмата на Петър Берон, Георги Раковски и Гавраил Кръстевич. Освен от гръцки, превежда и от френски език – Молиер и Жорж Санд.
Един от първите преподаватели в Софийското висше училище
Високата образованост и научни познания на Балабанов му отреждат място и като преподавател в Софийския университет, където води лекции по гръцки език, история и литература, а също така и по римско, византийско и конституционно право. Действителен член е на Българската академия на науките.
Марко Балабанов се ползва с огромен авторитет и позиции в политическите, дипломатическите и научните среди. Той има съществен принос в изграждането на съвременната българска държавност.