„За мен е било винаги радост, когато обикновени хора ми кажат: „Слушахме песните ти. Толкова са хубави, толкова са близки до нашето усещане. Така ги правите народните песни за народните хорове, все едно, че ние сме си ги направили“. Също, когато колеги, които са ползвали мои трудове, считат, че съм написал доста ясно това, което съм мислил. И, че не съм се стремил нито да бъде на сложен език, нито да смайвам света с чудеса“. Думи, с които академик Николай Кауфман обобщава своята изключително плодотворна работа на терен, като „записвач на народни песни“ и сериозната си научно-изследователска дейност в интервю пред доц. д-р Ерика Лазарова (сп. „Библиотека“ бр.5/2012 г.).

Николай Кауфман е роден през 1925 година в Русе. Завършва Априловската гимназия в Габрово, където за първи път започва да свири, а след това и Държавната музикална академия (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с тромпет и теория на музиката. Същата година (1952) започва работа в Института по музикознание (днес сектор „Музика“ в Института за изкуствознание на Българската академия на науките (БАН) при проф. Петко Стайнов. Продължава своята научна дейност и в Института за фолклор на БАН. Защитава дисертация за научната степен „доктор“, а през 1973 година и „доктор на изкуствознанието“. Пет години по-късно е старши научен сътрудник II степен. През 1997 година е избран от Събранието на академиците за член-кореспондент, а от 2003 година и академик на БАН. От 1979 година е професор в Държавната музикална академия. Преподава и в Свободния университет във­ Варна.

Кауфман работи в сферата на българското етномузикознание. Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност включват записи на над 30 хиляди народни песни и инструментални мелодии, които са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. В Златния фонд на Българското национално радио е съхранен запис от 2010 година на музикалното предаване „Имат ли песните спиране“, в който той разказва на водещата Цвети Радева за емоцията и удовлетворението от изследователската си работа.

Бесарабските песни

За своите изследвания и записи на песенния фолклор на бесарабските българи в Молдова и Украйна получава наградата „Паисий Хилендарски“ на СУ „Св. Климент Охридски”.

„Всъщност една от мечтите на нашите предшественици фолклористи Васил Стоин, Иван Качулев и Райна Кацарова бе цялостното записване и изследване на музикалния фолклор на българските преселници от украинска и молдавска СССР, на българите от Бесарабия и Таврия. Това е българското население, прадедите на което напущат пределите на България най-вече в началото на миналия век, като там българка е женена за руснак или българин е женен за рускиня. И те считат вече българина за руснак. Шансът ми какъв беше? С един ансамбъл, който пееше мои народни песни, обработени за народен хор, през 1968 година посетих българите от Бесарабия. И там записах стотина песни от едно село, където хората са преселници от Сливенско. И у мене се роди идеята да тръгна от село на село и да запиша всичко, каквото мога.“ В рубриката на БНР „Песен брод няма“ от 1991 година Кауфман разказва още как е успял да запише песните, които са предавани от уста на уста в продължение на повече от 150 години.

В своята академична дейност Кауфман е автор на над 600 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина, създава и 19 монографични изследвания.

Работнически и революционни песни

В своите проучвания той изследва музикалната тъкан на българската песен, чиято структурата и орнаментика се променя през годините. В търсене на философията на историческите събития, които пораждат песните – погребални и оплаквачески, сватбени, народни, двугласни и многогласни, градските и песните на българското работническо и революционно движение.

„Аз съм изследвал песните на българското работническо движение с оглед на това, че те са изпълнявани от хора, които са вярвали в тая идеология, в тая действително хуманна идея. Религия, ако щете. Историята на тия песни е много интересна. Тя показва една много здрава връзка на българските социалисти и комунисти с тия от Австрия и Германия. Това са песни, които не зоват към революция, а към някаква социална правда. Тия песни са се изпълнявали от хора, които са вярвали в тия идеи.“

В предаването „Разказ за революционните песни“ от 1984 година Кауфман говори и за връзката, която открива между историческите и всички останали видове песни.

Еврейски песни

Кауфман е автор на над хиляда обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави. Една от най-известните обработки е „Хава нагила“, в изпълнение на женски народен хор „Космически гласове“ с диригент Ваня Монева, запис от 1997 година.

„Пълна свобода ми даваха и да пиша, и да записвам по селата. Факт е, че тогава първата ми работа, която беше отпечатана, беше по богослужебната практика на българските евреи. Една тема, която изобщо не се толерираше. Евреите тогава, тъй или инак, все си бяха на втора линия. А това беше един неизследван сектор за музика и то за българска музика, нали!? Втората ми значима работа пък беше „Народната музика на шпаньолските евреи в България“. Пак такава тема. Виждате, че съм се ползвал с много голяма свобода. И едва в 1992 година, когато се честваше годишнината от изгонването на евреите от Испания, започнах да работя по-силно с фолклорната, с народната песен на евреите“.

Музиката на Николай Кауфман е свързана и с песенни и инструментални фолклорни образци, и множество клавирни пиеси. Композира над 2 хиляди хорови песни, 240 оркестрови творби, създава и музика към танцови постановки и пиеси за пиано. Носител е на престижни отличия – орден „Стара планина“ , орден „Кирил и Методий“ – I степен, медал „Марин Дринов“ на БАН, награда „Грами“ (за обработки на народни песни включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие), наградата на Съюза на музикалните дейци „Кристална лира“, награда на Конкурса на европейските радиостанции.

Наследството на Кауфман

Година след смъртта на маестрото неговото семейство и моделиерът Митко Дамов създават фондация „Николай Кауфман“, за да съхранят огромното му музикално наследство. В предаването „300 хиляди песни“ водещата Мая Райкова разговаря за „връщането към корените на българското народно творчество“ на Кауфман със съпругата на композитора проф. Димитрина Кауфман и дъщеря му флейтистката Мария Кауфман в запис от 2019 година.

По тази публикация работи Милен Димитров