Известен с творчеството си за деца, той е поет, писател и публицист, редактор в списания, съставител на сборници. Подписвал се е с различни псевдоними: Глория Гречиана, Дако, Синигер, Надя Павлова, Юрий Б. и други, а като Стубел започва да пише детска литература. Не толкова известен факт е, че Йордан Стубел е бил и уредник на литературния отдел в Радио София, а за кратко и негов директор. Днес името му носи улица в столичния квартал „Витоша“, а неговите детски стихове са публикувани в различни антологии, учебни помагала, а някои са превърнати в песен.

„Баба Марта бързала“ е от репертоара на вокална група „Радиодеца“. На малките певци партнира Биг Бенда на БНР в запис от 1994 година. Музиката и аранжиментът са на Вили Казасян, стиховете – на Йордан Стубел.

„Той се радва на всеобщо признание като най-близък приятел на децата“, пише за него писателят Пенчо Пенев във вестник „Литературен глас“ от 10 март 1937 година. „Неговият стих е лек и достъпен за децата, веднага се запомва, защото Стубел употребява образи, близки до детската душа, облича ги в стройна поетична форма и така просто води детето до едно хубаво разрешение, хем да угоди нему, хем пък да не пострада замисленото от писателя въздействие.“

Слушайте, добри роднини
от полета и градини,
книгата е днес за всички,
за деца и пойни птички –
трябва памет да береме,
трябва книги да четеме,
само оня ще сполучи,
който знае, който учи…
(„Който учи, ще сполучи“)

Детското творчество на Йордан Стубел е издавано, преиздавано, познато и любимо на няколко поколения. Стиховете са определяни като „христоматийни образци в поезията за деца и юноши“. Той пише приказки, разкази, поеми и стихотворения. Сред най-обичаните е поемата „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета“ с илюстрации на неговия приятел – художника Илия Бешков. Има и текстове с народно-приказна стилистика („Братя“, „Златната река“ и др.), както и стихосбирки, посветени на тайнството на християнските празници, сред които е „Богородична люлка“. За съжаление голяма част от творбите му за възрастни остава в забрава години наред, пренебрегвани от литературната критика.

Йордан Иванов Бакалов (19 февруари 1897 – 30 декември 1952) е роден и израснал в София. За детството си самият той пише, че е преминало „на улицата под сливите и лястовичите гнезда. Замеряхме врабчетата, гонехме пеперудите и посрещахме първите щъркели все там – на улицата.“ Още като ученик пише стихове. Първите му поетични опити излизат в списанията „Барабан“, „Смях“ и „Листопад“, „Вестник на жената“ и други. Сътрудничи в редица детски издания. Името му е на страниците на известното списание „Златорог“, основано от критика Владимир Василев, който го определя като едно от „най-младите обещания на лириката ни”. Творби, отпечатани в списанието, през 1925 година излизат в първата му стихосбирка „Съдба“, с посвещение „На Дора Габе“ и илюстрации на Дечко Узунов. Дора Габе е неговата муза. Тя вижда таланта му, поощрява го да пише и го определя като детски поет.

Езичнице, родена и некръстена,
над мен горят запалени стрели.
Вземи ме със прегръдката и пръстена
и с твойта кръв и вечност ме стопли.
(„Любов“)

„Голяма част от стихотворенията в стихосбирката „Съдба” („Любов“, „На тебе“, „Пролет“, „Майчина любов“ и др.) са лирически пандант на любовния сюжет между Йордан Стубел и Дора Габе. Любовните стихове са сред най-автентичните откровения на поета и независимо от конкретния адресат, те се превръщат в художествени обобщения, изоставяйки албумния си характер. Стубел е привлечен не толкова от самата любов, колкото от спомена за нея“, пише Ивайло Христов в монографията си „Йордан Стубел“ (2001). Той разглежда развитието на поета, чието творчество е повлияно от символизма, но „в по-голямата си част това е поезия на споделянето, на диалога, дори на приглушения шепот“. Втората стихосбирка на Стубел – „Сиротински песни“ излиза през 1934 година. В нея е включен и цикълът „Шуми Марица“, посветен на потушаването на Септемврийското въстание. Самата „Сиротна песен“ изследователите определят като „автохарактеристика“ на поета с мотива за „безкористното самораздаване“ и с избора „да останеш докрай неизкушен от славата и властта на институциите, да изпееш всяка песен с любов“, да си свободен.

И не го съдете, че живее
както лете птиците небесни,
той остана само да изпее
свойте малки сиротински песни.
(из „Сирота песен“)

Стихотворението „Защо“, Йордан Стубел посвещава на Васил Пундев, писател, литературен критик и изследовател, убит с изстрел в гърба на излизане от Народната библиотека през 1930 година. Във вестник „Литературен глас“ той пише: „…Къде е свободата? Кой от нас може да застане срещу истината? Кой от нас може да бъде смел, безрезервно честен и да посочи убийците? Никой! Един от водачите на нашия духовен живот е убит, учител и самоотвержен борец. Всички знаят, и то много добре, този горчив ден, който се е увил като въже около шиите ни. Можем да го махнем с общи усилия, с моралното съзнание на българи…“

Актьорски прочит на стихотворението „Защо“ от Петър Петров, запис Златен фонд на БНР:

По покана на Сирак Скитник, първият директор на радиото, Йордан Стубел става уредник в Радио София на 18 юни 1935 година. Отговаря за литературно-драматургичните предавания. „Беше един поет, преди всичко поет, честен, кротък човек. Не обичаше грубости, нито наказания“, спомня си Есто Везенков в запис от 1987 година, съхранен в Златния фонд на БНР:

А актрисата Лили Попиванова говори за първите си впечатления от Стубел при срещата им в Радио София, запис от 2002 година:

Докато работи в радиото Стубел създава семейство и му се ражда дъщеря, която кръщава с името на своята майка – Яна. Тя споделя как от малка се е гордеела с баща си, живеела е със стиховете му, голяма част от които са посветени на нея. Запомнила го е като „писател, отдаден на децата, на семейството и на българските традиции“.

След смъртта на Сирак Скитник, за няколко месеца Йордан Стубел изпълнява длъжността директор на радиото. След 9 септември 1944 година е арестуван, осъден от Народния съд като „враг на народа“ и изпратен в трудов лагер. Година по-късно е оправдан и освободен, но вече е с разклатено здраве и на 55-годишна възраст напуска този свят.

„…Аз никога не взех поука от живота, аз съм неговият лош ученик, защото се родих поет.“
(из писмо на Стубел до Павлина Стамболова)

Редакция и изображение: Меглена Димитрова