Цигулар и диригент, Борис Левиев е известен от сцените на столичните театри от 30-те на миналия век. Единайсет години той е главен диригент на Оперетата, както и режисьор на спектакли, сред които са: „Царицата на чардаша“ от Имре Калман и „Розата от Стамбул“ от Лео Фал. Друга неговата страст е джаз музиката. В младежките си години свири в различни формации. Автор е на единайсет оперети и шлагери.
Запис от оперетата „Малинарка“ по музика на Борис Левиев и либрето на Стефан Савов се пази в архивния фонд на БНР – Ария на Орлин изпълнява Тодор Пантев с оркестър, дирижиран от Любен Пантев.
Борис Левиев е роден на 24 февруари 1902 година в София. Той е най-малкото дете в многочленното семейство на банкера Леон Леви и съпругата му Леа Елиезер. Отрано проявява желание да свири на цигулка. В гимназиалните години, когато се налага да смени инструмента с майсторски, неговият баща му забранява да се занимава с музика. Причината е, че семейството има няколко магазина и трябва някой да наследи бизнеса, да се занимава с финанси или с търговия, но голямото желание на Борис е да стане цигулар. Рано сутрин преди учебните занятия продава вестници по софийските улици и с подкрепата на братята си и на своята майка събира пари за цигулка. След като баща му го чува да свири, строшава инструмента и така младият Левиев се отчуждава от него за цял живот.
През 1926 година заминава за Германия и учи в Берлинската консерватория композиция и дирижиране, оркестрация и камерна музика, като посещава и лекции по режисура в студията на Макс Райнхард. След като се завръща в България е цигулар в джаз състави. В запис от Златния фонд на БНР, тромпетистът Стефан Кованов си спомня как през 1932 година е музицирал в секстет с Борис Левиев, който е бил и ръководител на състава. По думите му освен по балове са имали ангажименти „в сряда в БИАД, неделя следобед в „Славянска беседа“, а в петък – в Италианския клуб“. Репертоарът им е бил изцяло от джаз пиеси. „Борис Левиев беше абониран за белгийски и френски списания. Така всеки месец идваха по седем-осем нови парчета“, казва Кованов. А саксофонистът Божидар Сакеларов, свирил с Борис Левиев през 1935 година, го определя като „музикант, който разбираше от джаз… като цигулар доста сполучливо импровизираше.“
Музиката събира Борис Левиев със съпругата му Теопи Костова, която е пеела много хубаво. „Той се е обличал като Чарли Чаплин, слагал си е мустачки и е свирил музиката от филмите му“, казва в специално интервю за Златния фонд неговият внук – известният „щурец“ Кирил Маричков. Днес той живее в апартамента на дядо си и свири на неговия „Зайлер“, който по думите му е „все още много хубаво пиано“. Продължава разказа си с музикалните си спомени и научените безценни уроци от Борис Левиев.
Кирил Маричков си спомня, че един от най-близките приятели на дядо му е бил композиторът Петко Стайнов. Често му е гостувал и Мильо Басан, композитор, диригент на салонен оркестър и автор на редица стари градски шлагери. „Той влизаше вкъщи и сядаше на пианото. Дядо ми хващаше цигулката и започваха да свирят весели мелодии в стил диксиленд. Страшно ми харесваше това, което правят.“, разказва Кирил Маричков. И още една случка от тези години – на гости в дома на Борис Левиев идва Аспарух Лешников. Той се обръща към внука си с думите: „Ти знаеш ли кой е този човек – Ари е по-популярен от твоя Елвис!“. Златният фонд на БНР пази спомен на 79-годишния Аспарух Лешников от младежките години, когато с Борис Левиев правят български „Комедиен хармонист“.
През 1939-а групата се разпада, след като започва мобилизация. В същия запис, който е от ноември 1976 година, Аспарух Лешников потвърждава, че песента от репертоара му „Лили ще чакам аз” (текст Д. Лозанов) е по музика на Борис Левиев. Запазена е в Златния фонд на БНР – презапис от плоча от 30-те години на миналия век. Ето куплет от нея:
Диригентската кариера на Борис Левиев започва в театрите на Петър Стойчев (1930 – 1932) и Ангел Сладкаров (1933 – 1934), след това в театър „Одеон“ (1936 – 1942), както и в Художествения оперетен театър (1942 –1946). Дълги години работи със състава на Народната оперета, а от 1948–ма, когато тя става Държавен музикален театър, Левиев е негов главен диригент. Под палката му са играни над 100 оперети, между които „Цигански барон“, „Прилепът“, „Една нощ във Венеция“, „Виенска кръв“ и още много други.
В радиопредаването „Портрет на Борис Левиев” през 1961 година е включена Увертюра към оперетата „Царицата на чардаша” от Имре Калман, в изпълнение на оркестъра на Държавния музикален театър под диригентството на Борис Левиев.
На премиерни спектакли в Музикалния театър сред публиката е бил и внукът на музиканта Кирил Маричков. „Това беше един момент, в който изпитвах голяма гордост – спомня си той. – Със сестра ми редовно ходехме в театъра, обикновено сядахме в една от ложите отстрани. В момента, в който той излизаше пред оркестъра в оркестрината, аз виждах неговата изправена осанка с диригентска палка в ръка и публиката, която го аплодираше бурно – цял живот няма да го забравя“.
Снимките в публикацията са предоставени от Кирил Маричков.