„Папа Йоан Павел II ни прие в личната си библиотека. Няма да забравя този усмихнат човек с много меки обувки и свежо лице. Гледаше с добър поглед всички нас и понеже беше писал пиеси, като разбра, че съм актьор, кимна много благосклонно и съпричастно, т.е. „ние от театъра, ние артистите“ – спомня си Ириней Константинов, който през 1988 г. е включен в културна делегация в Рим по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. Пред българската колония той изпълнява стихотворението „Българският език“ на Иван Вазов.

Към изкуството Ириней Константинов се ориентира в младежките си години, когато свири на цигулка. По желание на баща си обаче, който е адвокат, кандидатства право. „Явих се на изпитите в университета, но още на първия – по история, избягах. Бях категоричен, че призванието ми е театърът. Вече бях заразен от аурата на улица „Раковски“.

През 1972 г. завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) в класа на проф. Гриша Островски. Първата му сериозна роля е на Фердинанд от пиесата „Коварство и любов“ на Шилер, с която се дипломира. След това го разпределят във Варненския драматичен театър, където дебютира с ролята на княз Мишкин от „Идиот“ на Достоевски. Снима се в няколко филма, сред които: „Петимата от Моби Дик“, „Борис I“, „Последният бей на Балканите“ и „От другата страна на огледалото“.

След завръщането си в София Ирней Константинов става част от трупата на театър „Сълза и смях“, а по-късно и на театър „София“, на който е директор от 2008 г. Като режисьор дебютира с психологическия трилър „Крайностите“ на американския драматург Уилям Мастросимоне, където играе ролята на сексуалния маниак.

Ириней Константинов се вълнува от пълнокръвни образи, които приютяват в себе си и доброто, и лошото, които изживяват вътрешен катарзис и носят типични черти на съвремието. Чуйте повече за актьора в портретния разказ на Богдана Костуркова от 2012 г.

Още от „Хайде на театър“ …